Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да сварим яйцата за Великден без нито една жертва – хитрости и бабини методи
  • Новини

Как да сварим яйцата за Великден без нито една жертва – хитрости и бабини методи

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
sadcvsdvdfbfgbgdnhgn.png

Най-хубавата част от Великден си остава боядисването на яйцата. В това занимание по традиция се включват всички членове от семейството и резултатите почти винаги са впечатляващи.

Но има една малка подробност, която може да развали цялото удоволствие – пукнатите при варенето на яйца. Със сигурност и вие знаете не един и два бабини съвета как да сварим яйцата без “жертви” , но днес от Ко4 подбрахме за вас най-добрите техники за варене на яйца без фира от Интернет.

Дори и досега да не сте имали случай досега всички яйца да се сварят, без да се спука нито едно. Не обещаваме, че ако последвате нашите съвети, ще имате само здрави яйца за боядисване, защото до голяма степен това зависи от самото яйце, но поне ще знаете, че сте направили всичко, което зависи от вас.

1. Използвайте яйца с бели черупки, защото цветовете им ще бъдат по-красиви, отколкото ако трябва да боядисвате жълти яйца. Ако не намирате яйца с бели черупки, тогава потърсете възможно най-светлите жълти яйца за целта.

2. Не варете яйцата в твърде голяма тенджера и по твърде много. В голямата тенджера има шанс яйцата да се удрят едно в друго и така да се счупят. Ако не искате да хабите ток за два пъти или три пъти варене, може да сложите част от яйцата в мрежичка, или да ги разделите с хавлиени кърпи. Друг нелош вариант е да използвате кошничката, в която пържите картофи, или тази, в която задушавате зеленчуци, за част от яйцата. Кърпата на дъното също е задължителна.

3. Добавете във водата сол и оцет. Те също ще предпазят яйцата от напукване, а оцетът ще помогне и за по-лесното им обелване след това.

4. Варете на ниска температура. След като водата кипне, намалете котлона и оставете водата да къкри. Нужни са ви 8-10 минути, за да бъдат готови.

5. Яйцата трябва да бъдат със стайна температура, когато ги слагате за варене. В никакъв случай не допускайте голяма температурна разлика, защото тогава със сигурност повечето яйца ще се напукат.

Най-добрият метод

Според опита на нашите консултанти най-сигурният и лесен начин да сварите яйцата си с минимална фира е следният:

1. Почистете идеално яйцата и, разбира се, ги оставете да бъдат със стайна температура.

2. Сложете ги в неголяма тенджера, покрийте ги с вода и оставете водата да заври. За 12 яйца са ви необходими 1 1/2 л вода.

3. След като водата заври, махнете тенджерата веднага от котлона и я оставете похлупена за 17 минути.

4. След 17-ата минута извадете внимателно яйцата и ги прехвърлете в купа с ледена вода. Най-добре да има и допълнително лед в купата, защото водата бързо ще се стопли от сварените яйца.

5. След като яйцата се охладят напълно, са готови за боядисване. С този метод получавате идеално сварени яйца с минимални щети. Опитайте!

Идея: Ако яйцата ви са с печати върху черупката, вземете мека гъба, сода за хляб и топла вода, и просто ги изтрийте внимателно.

Continue Reading

Previous: Иде важен празник, но идва и студ и сняг
Next: Историческо: Нов град се появява у нас?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.