Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как не съм знаела, колко е важна и долната граница на кръвното! Ето какво показва и как да контролираме здравето си
  • Новини

Как не съм знаела, колко е важна и долната граница на кръвното! Ето какво показва и как да контролираме здравето си

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
sdfgkdfhkrthkrthfghfg.png

Когато се мери кръвното налягане се взимат предвид два показателя: горното-систолично и долното-диастолично налягане.

Вторият показател всеки пот е по-малък по стойност и се определя при отпуснато състояние на сърдечния мускул. Ако сме наясно със значението на стойностите на долната граница, може навреме да вземем мерки за нарушенията в кръвоносната система и да поискаме медицинска помощ.

Тази цифра показва доколко гъвкави са съдовете на тялото – от тях зависи тонусът на периферните артерии

За нормални се считат показателите в диапазона 60-90. Ако цифрата е по-голяма или по-малка, това е повод да се свържете със специалист, за да разберете причината за тези отклонения.

Здравето на кръвоносните съдове зависи не само от еластичността на стените им, но и от нормалното функциониране на бъбреците. В края на краищата, тонусът на кръвоносните магистрали се формира благодарение на ренина – вещество, секретирано от бъбреците. А при проблеми с този орган се стига до колебания в стойностите на долната граница. Ето защо, тези колебания често се наричат бъбречни.

Повишаване на стойностите на долната граница може да са причинени от:

– стесняване на артериите на бъбреците;
– хронична бъбречна недостатъчност;
– гломерулонефрит;
– пиелонефрит;
– излишък от натриеви или йодни съединения в организма;
– надбъбречна дисфункция;
– заболявания на щитовидната жлеза.

Но ако и двата показателя на кръвно налягане са повишени, тогава трябва да се търсят проблеми във функционирането на сърцето и кръвоносните съдове.

Понижението на диастолното налягане често се случва поради:

– дехидратация;
– туберкулоза;
– анемия;
– стрес;
– атеросклеротични съдови лезии.

Също така, ниските показатели на тонометъра често се срещат при юношите: растящият организъм не може да се справи с изпомпването на големи обеми кръв. Но в повечето случаи подрастващите израстват този проблем.

Симптомите при повишаване или понижаване на бъбречното налягане обикновено остават незабелязани. Можете да разберете за проблема само при измерване на кръвното налягане. Понякога има слабост, мушички пред очите, раздразнителност. Това състояние може да показва преумора или да е знак за понижаване на налягането.

Особено важно е да следят спадовете на налягането тези, които са преживели прединфарктни или прединсултни състояния, както и бременните жени. Промените могат да повлияят неблагоприятно върху кръвообращението на плода.

Ако показателите на кръвното налягане стабилно се различават от нормата или разликата между горния и долния показател е малка, трябва да си направите медицински изследвания. Лекарят ще разбере какви са причините за по-ниското кръвно налягане на пациента и ще назначи курс на лечение.

Кръвното налягане е важен показател за сърдечносъдовата система. Еднакво опасно е и високото, и ниското кръвно налягане. Затова е важно при появата на какъвто и да е проблем да започнете да измервате редовно кръвното си налягане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавната службичка вече няма да е толкова сладка, ето защо
Next: Най-силният ЛЕК ЗА СТАВИ е точно под носа ти през лятото: Премахва болката, лекува артрит и схващания

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.