Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ни мамят мобилните оператори с едно обаждане
  • Новини

Как ни мамят мобилните оператори с едно обаждане

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
fdslksfhkofkddfhdfghgf.png

Това е нелоялна търговска практика

Да опитат да ви подведат, че договорът ви с телекомуникационната компания изтича, когато остава цяла година до края на срока му?

 

Такава е историята, която разказва жена пред „Ние, потребителите“. Сигурно обаче звучи познато на немалко клиенти на доставчиците на услуги в сектора, за което свидетелстват публикации в интернет и жалби при омбудсмана.

 

„На 13 октомври, след 17:30 ч. ми звънят от непознат номер и ми се представя служител на един от големите мобилни оператори. Информира ме, че договорът за единия от телефонните ми номера, който е двугодишен, изтича и аз не мога да го подновя нито при преференциалната такса от 12,99 лв., нито при стандартната от 14,99 лв. след преминаването му в безсрочен. Затова ми се предлага нова такса от 22,99 лв. с повече мегабайти, с повече възможности за разговори в чужбина, но на мен това не ми е необходимо. И понеже съм дългогодишен, лоялен клиент на този оператор, ми се предлага и нов апарат.“, споделя журналиста от БНР Биляна Славчева, която е и водещ на предаване с дългогодишна пазарна рубрика „Потребителска кошница“.

 

В телефонното обаждане са обяснили, че новият договор ще бъде изпратен по куриерска фирма, за да го прегледа и ако го одобри, да го разпише и върне единия екземпляр обратно по куриер, след което ще получи и чисто новия апарат. Тя приема предложението, но междувременно проверява действащия си договор и си припомня, че той всъщност изтича не сега, а чак след една година. “Това е точно на средата на двугодишния договор. Ако не бях прегледала, че имам още цяла година от него, щях да приема оферта с много по-висока такса и неизгодна за мен.”, разказва още Биляна Славчева пред водещата на подкаста Габриела Руменова.

 

И добавя, че в разговори с представители на телекома и на куриерската служба е разбрала, че не е единствената и други хора също недоволстват, че спрямо тях от наетия от мобилния оператор кол център се прилага същият подход.

 

В подкаст епизода Биляна Славчева и Габриела Руменова предупреждават потребителите да бъдат внимателни с офертите за Коледа и Нова година – да се информират подробно за условията и да преценяват доколко са изгодни за тях, тъй като се обвързват с условията не само за празниците, но за период от една или две години.

 

“Разказваме тази история, за да подсетим хората, че не трябва да се доверяват безусловно на търговците, а да подлагат на проверка всяко тяхно твърдение, дори когато вече се намират в договорни отношения с тях. Опитът да бъдат подвеждани, че договорът изтича и така да им се отнема правото да се възползват от преференциите, заради които са се обвързали срочно с дружеството, е нелоялна търговска практика.

 

Потребителите също така е полезно да знаят, че когато търговецът промени общите си условия, е длъжен да ги уведоми в 7-дневен срок. В такъв случай те имат право да приемат измененията, да продължат да изпълняват договора при старите условия или да го прекратят без такси и неустойки.“, посочи Габриела Руменова – автор и водещ на подкаста и създател на проекта „Ние, потребителите“.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване какви ги вършат българите на Острова, това задмина всичко
Next: Кадри от Варненския плаж от 1945 година изумиха България: Какво се вижда

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.