Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина
  • Новини

Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
etertdtdfherh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Какво трябва да знаете за германците? Повечето от тях са педантични, имат добре определен план и безупречен ред в къщата.

 

 

 

В тази част на Европа всичко е планирано до най-малкия детайл: от времето за хранене до сортирането на боклука.

 

 

И това изобщо не е стереотип! Въпреки това ще бъдете много изненадани, когато разберете как се мият чинии в Германия.

Нека започнем с факта, че съдовете не се мият на ръка почти никъде: съдомиялни машини има в повечето къщи и дори общежития. Но ако съдомиялната е счупена или изобщо липсва по някаква причина, можете да станете свидетели на интересен феномен .

Как немците мият чинии?

 

 

 

 

Преди да се изненадаме, нека си спомним как е обичайно при нас: всяка чиния и вилица се търкат със сапун отделно и след това се изплакват отделно.

 

 

Понякога дори няколко пъти! И дори вече чисти, но сухи съдове, отново изплакваме преди употреба – ей така, за всеки случай.

Всичко се дължи на факта, че сме чували за опасностите от миялните препарати и се опитваме да сведем до минимум тяхното навлизане в храната.

По неофициални данни средностатистическият човек изяжда около чаша течен препарат за чинии на година. Много, нали? Доста често домакинските химикали са склонни да се натрупват в тялото. И също така да му повлияят негативно.

 

 

Ефектът от препаратите за миене на чинии
– намаляват имунитета

– нарушават функцията на храносмилателния тракт
– провокират алергични реакции

 

 

– добавки като повърхностноактивни вещества разрушават бъбречната тъкан
– на първо място страда кожата на ръцете – представете си какво причинява сапунът на тялото отвътре

Затова сме свикнали да изплакваме всичко старателно. В Германия обаче ситуацията е напълно противоположна.

Германците, при липса на съдомиялна машина, пълнят мивката с вода и добавят препарат към нея. След това всички съдове се измиват в тази сапунена вода. И после какво

След това оставят чиниите, чашите и вилиците направо от мивката да изсъхнат върху кърпа.

Или подсушават съдовете. Жителите на Германия коментират този подход към почистването по следния начин: върху чиниите остава много малко сапун, а прекомерната употреба на вода е пагубна за нашата планета. Освен това не е евтино.

Германците са много щателни по отношение на опазването на околната среда, така че се опитват да използват ресурсите икономично. Малко вероятно е обаче подобен подход да се нарече полезен за здравето. А вие какво мислите?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази обява на 43-годишен мъж, който си търси жена, взриви интернет
Next: Наш обущар купи 8 апартамента в две държави само с труда на двете си ръце

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.