Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта
  • Новини

Как се разпознава усещането при рязко падане на захарта

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
sdfvkfdsbkfkbfgkbgf.png

Хипогликемията, или понижено ниво на кръвната захар, може да бъде сериозно състояние, което изисква бързо разпознаване и подходяща реакция. Първите признаци на този проблем се усещат по цялото тяло и за мнозина разпознаването им може да бъде предизвикателство. В тази статия ще разгледаме основните усещания и телесни реакции, които могат да ни предупредят за рязкото падане на захарта. За какво да следим?

1. Изпотяване Едно от първите и най-очевидни усещания при хипогликемия е изпотяването. Тялото се опитва да компенсира ниското ниво на захар чрез увеличено производство на пот.

2. Чувство на умора Умората може да настъпи внезапно и без предупреждение. Хората с хипогликемия често изпитват интензивно чувство на изтощение и слабост.

3. Главозамайване Главозамайването е чест съпътстващ признак при хипогликемия. Засегнатите лица могат да изпитват нестабилност и въртене на околната среда. 4. Чувство на глад Изразеното чувство на глад може да бъде реакция на ниската концентрация на глюкоза в кръвта.

5. „Боцкане“ по устните Чувството на „боцкане“ по устните е нещо, което често се свързва с хипогликемията и може да бъде един от ранните признаци.

6. Треперене Треперенето в тялото може да бъде реакция на ниската захар.

7. Бързо или учестено сърцебиене Сърцебиенето може да се ускори при хипогликемия, като сърцето се опитва да компенсира намалената енергия. 8. Бледност Бледостта на кожата може да бъде един от визуалните признаци на хипогликемия.

Хипогликемия – не само при диабет Важно е да отбележим, че хипогликемия може да засегне не само хората с диабет. Пониженото ниво на кръвната захар е състояние, което изисква внимание и бърза реакция. Какво да правим при хипогликемия? Ако усетите симптоми на хипогликемия и знаете, че нивото на кръвната захар е паднало, има някои стъпки, които можете да предприемете: Консумирайте сладка напитка или закуска: Например, малка чаша плодов сок или нещо сладичко.

Това може бързо да повиши нивата на глюкоза в кръвта. Приемайте въглехидрати с бавно освобождаване: След като почувствате подобрение, консумирайте нещо като филийка хляб, тост, 2 бисквитки или чаша краве мляко, за да поддържате стабилно ниво на захар. Следете състоянието си:

Обикновено не е необходимо да търсите медицинска помощ, ако симптомите изчезнат. Впоследствие, консултирайте се със своя лекар, особено ако хипогликемията стане рутинна или усещате необичайни симптоми.

Хипогликемията е сериозно състояние, което изисква внимание и бърза реакция. Опознаването на основните симптоми, като изпотяване, умора, главозамайване и други, може да помогне на хората да реагират своевременно и ефективно. Важно е да се подчертае, че хипогликемията не засяга само диабетиците и предприемането на правилни стъпки при първите симптоми може да предотврати сериозни последици. Консумацията на сладка напитка или въглехидрати с бавно освобождаване може бързо да повиши нивата на глюкоза в кръвта и да върне организма в баланс. Важно: Информацията е предоставена за справочни цели. Консултирайте се със специалист за противопоказания и странични ефекти и в никакъв случай не се самолекувайте. При първите признаци на заболяване се консултирайте с лекар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма телефон и не гледа телевизия: 14-годишно дете гледа кози и чете по цял ден, а сега всички го аплодират заради този успех
Next: Усещане за буца в гърлото – какво означава

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.