Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как убитият Нав от мияч на чинии е станал богаташ с Мазерати в САЩ и защо се е върнал у нас
  • Новини

Как убитият Нав от мияч на чинии е станал богаташ с Мазерати в САЩ и защо се е върнал у нас

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
nasbasvasgasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От мияч на чинии, до притежател на Мазерати. Успял в Лас Вегас и избрал да се прибере в България.

Това с няколко думи описва историята на убитият от бивш служител на МВР в България психолог Иван Владимиров – Нав. Той е разстрелян с куршум в лицето, след като уволненият от „Пътна полиция“ Румен Тонев решава, че Иван му пречи на следобедната дрямка.

Враждата между тях е от дълго време. Румен недоволствал, че Иван ходи по парркета, който му шумял. Заливал вратата му с олио, хвърлял яйца по прозорците му и това продължавало с години. Нав дори си купил парцел в Ихтиман, където си построил къща, само и само, за да избяга от напрежението, създаването от Тонев в кооперацията на ул. „Черковна“ в София. Предстояло му съвсем скоро да се нанесе.

„Аз съм влюбен в България. Хората тук са живи, будни и интелигентни“. Така Иван обяснява във видео към майсторски клас на НБУ, защо е решил да се върне в роднината, а не да продължи живота си на бохем в САЩ.

„Чувствам се истински жив, когато помагам на някого и когато се развивам“, казва още той година, преди да бъде брутално убит от сънародник в София.

Иван Владимиров е роден през 1977 година и има тежко детство, в което често е обект на подигравки от страна на съученици. В един момент той решава, че не иска да продължава да бъде “депресирано момче” и променя живота си на 180°.

Завършва Международни икономически отношения в УНСС, като по време на следването си два пъти участва в студентски бригади до Щатите, които му позволяват да изкара достатъчно пари, за да живее като бохем през останалото време. Впоследствие записва Психология на развитието в Лас Вегас и заживява в града на казината.

Опита си там той описва в две книги – “Смешна метафизика (за забавно развиващи се)” (сборник с текстове от негов блог) и наскоро излязлата “Вегаски истории (за мистици и простаци)”.

Иван среща жената на живота си, която е израснала в САЩ, но е с български корени и двамата развиват бизнес с медицинско-козметически уреди, който е толкова успешен, че им позволява да пътуват по 10 пъти годишно до Хаваите.

 

Двамата обаче се разделят, защото Иван усеща, че материалното не го прави щастлив и решава да си дойде в България, където да работи по специалността си, докато не е брутално разстрелян пред дома си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежка съдба! Пенсионер, изгонен от сестри, разплака България: Ще спя ей там, в тъмното!
Next: Див екшън в Пловдив! Адвокат извърши граждански арест в магазин в Пловдив: Хората гледаха

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.