Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ще се плаща, ако работите по време на великденските празници?
  • Новини

Как ще се плаща, ако работите по време на великденските празници?

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
bfdbfbfnghnhmjh.png

6 май няма се компенсира с допълнителен почивен ден, припомнят от ГИТ

Въпреки че през 2024 г. официалният празник 6 май – Гергьовден, съвпада с четвъртия почивен ден от великденските празници – понеделник, той не се компенсира с неприсъствен ден. Според Кодекса на труда само при официалните празници, които съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени, обявиха от Главна инспекция по труда.

От тази разпоредба са изключени и четирите празнични дни за Великден, тъй като те винаги са от петък до понеделник и според закона не се компенсират с допълнителни почивни. Предвид липсата на основание през 2024 г. великденската почивка да бъде удължена с неприсъствени дни първият работен ден след нея е вторник – 7 май.

Инспекцията по труда напомня, че съгласно Кодекса на труда и четирите почивни дни за Великден – от 3 май до 6 май включително, са обявени за официални празници, поради което за положения на тях труд работодателят дължи минимум двойно увеличение. Ако трудът е и извънреден, той също се заплаща с допълнително 100% увеличение.

За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното време трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа преди началото на полагането му.

За работещите по график – при сумирано изчисляване на работното време, работата на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена само със 100%. Още с въвеждането на сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да изготви поименен график за целия период, който не може да бъде по-дълъг от 4 месеца.

През месец май официални празници според Кодекса на труда са Великден (03.05 – 06.05.2024 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност).

За да защитят своите трудови права в най-пълна степен, Инспекцията по труда съветва работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на извънреден труд или поименният график.

Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали. В работно време гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния телефон на Агенцията 0700 17 670.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цитиридис готви изненада: Завръща се неочаквано във…
Next: Ври и кипи в Провадия заради Руми, убита навръх рождения си ден: Убийците – в затвора

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.