Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Каква гледка! Пожарникари и полицаи браха пари от дърво в София
  • Новини

Каква гледка! Пожарникари и полицаи браха пари от дърво в София

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
duraovaoasosfiq.jpg

Пари валят от небето в столичния квартал Борово. В събота следобяд жители на квартала забелязват пожарникари и полицаи, които събират, или по-скоро, берат банкноти от дърветата на улицата.

Улицата е „Ястребец“. На нея дърво до кооперация и още едно в съседство се оказват обсипани с банкноти, които Даниел забелязва мало след 19 часа в събота.

„Улицата беше отцепена от екипи на пожарна, на полиция, линейка. В началото малко получихме притеснения какво се случва, но бързо след това видяхме дървото, отрупано с пари. Ситуацията придоби малко по-комичен вид, когато опънаха стълбата на пожарната и започнаха да събират парите от дървото”, разказа мъжът.

По думите му малко по-късно в групата на квартала във Facebook е видял, че става дума за жена с психически заболявания, която често изхвърля пари, бижута и предмети от балкона си, съобщи Нова.

Не изпускай тези оферти:

Още през 2019 година, а и тази пролет, са подавани сигнали до полицията за подобни действия на жената, която по първоначална информация е на 77 години. Полицията търси нейни близки.

Сумата, събрана от пожарната и полицията, е голяма. Оттам не пожелаха да я посочат точно.

Още новини:

Двама млади мъже са спасили тийнейджър от удавяне на плажа на Созопол. За това съобщава във Фейсбук профила пловдивският галерист Торос Торосян. Той е бил очевидец на случката и е категоричен, че само бързата намеса на младежите е попречила момчето да се удави.

„Този срещу мен е Тито , в профил е другото момче , те двамата преди малко извадиха удавник – едро момче на 13 г. на плажа в Созопол !

След дълго обдишване от двама младежи – доктори плажуващи , дамата се казва Екатерина , момчето дойде в съзнание и го качихме на линейката . От болницата в Бургас разбрах , че момчето е добре .

Слава на Бог! Да са живи и здрави двете момчета и плажуващите лекари!“ пише Торосян.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тотален обрат в скандала с Коцето! Вижте коя се оказа фаталната красавица, която го обвини
Next: Всеки собственик на жилище трябва да знае, че иде голяма промяна, свързана с имота му

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.