Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Каква е разликата между рукола и глухарче?
  • Новини

Каква е разликата между рукола и глухарче?

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
casdvdfvfdsbdnhgn.png

Рукола и глухарче едно и също растение ли е? Не, руколата и глухарчето са различни растения. Приличат ли си глухарчето и руколата? Да, те са много подобни листни зелени растения и се използват в различни ястия. Различават се по вкус. Руколата е малко по-люта, а глухарчето е малко по-горчиво.

Руколата и глухарчето са листни зеленчуци, които са много полезни за здравето. Докато руколата напоследък е все по-популярна за салати и кулинарни ястия, глухарчето е известно със своята хранителна стойност и потенциални терапевтични свойства. Тук ще се опитаме да сравним руколата и глухарчето – техните характеристики, потенциални ползи за здравето и различия.

 

Рукола Руколата (Eruca vesicaria sativa), известна още като ерука, аругула или рокет, е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни. Напоследък става все по-популярно в България, а по Средиземноморието се използва от дълги години. Листата на руколата са с леко пикантен вкус.

Специфичният вкус на руколата се съчетава чудесно с цитрусови плодове, ядки, сирене и други съставки, които я превръщат в подходящ избор за разнообразни кулинарни творения. Хранителна стойност на руколата Руколата е богата на жизненоважни хранителни вещества, сред които витамини А, С и К, както и фолиева киселина, калций и калий.

Руколата е с ниско съдържание на калории и въглехидрати, което я прави чудесен избор за диетично хранене. Руколата в кулинарията Руколата може да се използва в салати, сандвичи, паста, дори в пици. Специфичният й вкус и деликатна текстура я правят освежаваща съставка за голям брой ястия.

 

Глухарче Глухарчето е род многогодишно тревисто растение от подсемейство Лактукови заради естествения растителен латекс, който съдържа.

За медицински цели се използват надземната част, коренищата и цветните кошнички. Глухарчето често е пренебрегвано като плевел, но постепенно започва да получава признание заради потенциалните ползи за здравето. Зеленото глухарче има леко горчив вкус, който варира според зрелостта на растението. Горчивината може да се балансира чрез включването му в ястия с допълващи се вкусове и съставки.

Хранителна стойност на глухарчето Зеленото глухарче е богато на витамини А, С и К, както и на минерали като калций, желязо и калий. Глухарчето е чудесен източник на антиоксиданти и диетични фибри. Растението е бедно на калории и въглехидрати, които го правят подходящо за нискокалорична диета.

Здравословни ползи от глухарчето Традиционно зеленото глухарче се използва заради своите потенциални терапевтични свойства. Полезно е за здравето на черния дроб, подпомага храносмилането, детоксикацията и има диуретичен ефект. Рукола или глухарче? Когато избирате между рукола и глухарче, имайте предвид следните фактори:

* Ако предпочитате по-лютив вкус, изберете рукола. * Ако предпочитате леко горчив вкус и сте склонни да експериментирате, изберете зеленото глухарче.

* Универсалността на руколата я прави подходяща за широка гама от ястия – от салати до паста. * Зеленото глухарче изисква по-голяма кулинарна креативност заради горчивия си вкус, но може също да се използва в салати, соте и дори смутита. * И двете растения са много богати на полезни хранителни вещества. * Руколата има по-мек вкус и е отличен източник на витамини и минерали.

* Глухарчето е с малко по-горчив вкус и притежава уникален хранителен профил, особено богато е на витамини А и К. * Независимо дали избирате рукола или глухарче, те се чудесен избор за цялостното ви здраве. Използвайте ги в салати, смутита, соте.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колеги разкриха голямата тайна на Цветанка Ризова
Next: Различна добавка за Великден според размера на пенсията

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.