Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е мъртво вълнение и как да се предпазим?
  • Новини

Какво е мъртво вълнение и как да се предпазим?

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
vashsdhsdew.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През летните месеци морето взима най-много жертви, сочи черната статистика на водните спасители. Причината за това е, че през юли и август настъпват промени в морето, които предизвикват т.нар. „мъртви вълнения“, дънни ями край плажовете, както и силно вълнение на морето.

Специалистите са категорични, че независимо през кой месец сме решили да поплуваме в морето, трябва да се отнасяме с уважение към него и без излишна самонадеяност.

Много от хората, които плуват добре, не разбират, как може да се удавиш съвсем близо до брега. Слушайки в новинарските емисии за туристи, удавили се до брега, те си мислят, че жертвите или не са можели да плуват, или са употребявали алкохол. Но истинската причина е съвсем друга.

В българския език няма точен термин за това явление и за него в български език са се наложили жаргонните термини от спасителите на плажа. Английският термин за това течение е „rip current”.

Такива вълнения има във всички кътчета на нашата планета – и в Мексиканския залив, и при нас в Черно море. С тези явления не могат да се справят не само обикновените хора, но и първокласни плувци, защото просто не разбират какво трябва да правят.

Понякога докато плувате от брега навътре, след това се обръщате, но не можете да се върнете… Вие плувате с всички сили, но оставате на едно място или дори още повече се отдалечавате от брега. Всички ваши опити са безуспешни, силите ви свършват и вие започвате да се поддавате на паниката…

Какво представлява мъртво вълнение?

Мъртвото вълнение е явление, при което водни маси се придвижват по посока от брега към морето под формата на подводно течение. Наблюдава се обикновено в заливи, където има плитчини. Когато вълните стигнат брега, по време на отлива им водата не може да се върне постепенно в открито море, заради пясъчните натрупвания (плитчини), които я спират. Налягането на водата в тесния пролив, свързващ лимана с морето, рязко се повишава. На това място се образува бързей, по който водата се устремява обратно в морето с голяма скорост (до 2,5-3,0 м/сек), сякаш образува река насред морето, перпендикулярно на брега.

Мъртвото вълнение е най-опасно в плитки морета с полегат бряг, който е обкръжен от пясъчни плитчини, коси и островчета (например Азовско море).

Обикновено коридорът на мъртвото вълнение е тесен: 2-3 метра със скорост на течението 4-5 км/ч. Това не е опасно. Могат обаче да се образуват и вълнения с широчина до 50 метра и дължина до 200-400 метра, със скорост до 15 км/ч! Мъртви вълнения с такава дължина не са чести, но все пак се случват.

Как да го познаем?

На повърхността ясно се отличава канал от по-буйни води, перпендикулярен на брега.
Крайбрежна зона с различен цвят на водата (напимер, наоколо водата е синя или зелена, а този участък е бял). Участък с пяна, някаква морска растителност, балончета, който устойчиво се движи от брега към открито море.

Разкъсване в общата структура на приливните вълни (плътна редица от вълни, а по средата 5-10-метрово разкъсване. Ако не се вижда нищо от посочените явления, то не влизайте във водата смело, а се огледайте за предупредителни знаци, поставени от спасителите. Най-често това са флагове с различни цветове. Ако флагът е жълт, вниманието ви трябва да е повишено, а ако е червен – не влизайте във водата.

Трябва да знаете, че макар и да не виждате във водата нищо притеснително, то 80% от опасните спонтанно възникващи течения, не се проявяват визуално. Ако все пак попаднете в мъртво вълнение, ето някой правила, които да ви извадят живи и здрави на брега:

Не се паникьосвайте!
Като се поддадем на паниката, ние се ръководим от инстинкта за самосъхранение, а не от разумни разсъждения. Ако знаете правилата за поведение при мъртво вълнение, вие от 100 случая в 100 ще се спасите.

Пазете си силите!
Не се борете с течението и не плувайте обратно към брега. За съжаление, това е безполезно. Трябва да плувате не към брега, а настрани, т.е. успоредно на брега. Ако рипът е тесен (до 5 м), вие бързо ще излезете от него.

Ако рипът е широк (20 м. и повече), какво да правим?
Няма да ви е толкова лесно да се измъкнете, дори да гребете по правилата (настрани, успоредно на брега). Когато разберете, че не можете да се измъкнете, не се паникьосвайте, а се отпуснете! Работата е там, че това течение не е много продължително и след около 5 мин ще ви остави на спокойствие. След това плувайте 50-100 м. встрани, а после към брега. Ако веднага поемете към брега, има опасност течението да се възобнови на същото място и вие да попаднете отново в него.

Важно е да знаете, че:

Рипът никога няма да ви завлече на дъното.
Това не е водовъртеж или фуния. Всички мъртви течения на света дърпат от брега навътре в морето, но не и надолу към дъното!

Рипът не е твърде широк.
Обикновено ширината му не е повече от 50 м. Даже най-често е 10-20 м. Т.е., ако преплувате успоредно на брега буквално 20-30 м, ще почувствате, че сте се измъкнали.

Дължината на рипа също е ограничена.
Течението бързо отслабва, каналът свършва „работата” си там, където вълните достигат свояпик и започват да се разбиват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Дъщерята на Царя катастрофира пияна в Боровец
Next: Хиляди се събраха край Паметника на свободата за 146-ата годишнина от Шипченската епопея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.