Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво има в тайнствената лаборатория, където Петков се среща и агитира депутати на Слави
  • Новини

Какво има в тайнствената лаборатория, където Петков се среща и агитира депутати на Слави

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
krilaboboaob.jpg

Че премиерът Кирил Петков действително е започнал да сондира потенциални депутати от партията на Слави Трифонов за подкрепа за т.нар. “правителство на малцинството” след развода, който ИТН поиска от коалицията, се разбра от адаша му – варненския избраник Кирил Симеонов, по-известен като Киро Брадъра (заради участието му в едно от изданията на култовото риалити шоу – б.р.).

Една подробност обаче смути и депутатите, и обществеността – че Петков го е поканил за рандеву не къде да е, а в “някаква лаборатория или нещо такова”.

Става въпрос за огромно хале с биотехнологични апарати от последно поколение в квартал “Христо Смирненски” в София, където се произвеждат пробиотиците на премиера – с бактерия, отгледана върху цвят от кокиче.

Голямата лаборатория е мястото, откъдето министър-председателят дистрибутира “Провиотик”, заради която имаше съмнения, че е причината да поеме управлението на Българската агенция за безопасност на храните “на ръчна”, като я извади от състава на Министерството на земеделието (БАБХ е институцията, разрешаваща и контролираща пазара на хранителните добавки у нас – б.р.).

Въпросната лаборатория е собственост на фирмата “Генезис лаборатории ООД” със седалище на ул. “Скитник” в квартала, като декларира впечатлявящ капитал, оборот и печалби през последните години, надхвърлящи няколко милиона лева. Официално в нея работят 11 души, а собствеността е поделена между Александър Кондратенко, дъщеря му Яна, и един от шефовете на транспортна фирма за международни превози “Виготранс”.

Иначе официално “Провиотик” се управлява от маркетингова агенция, със собственик Владимир Жеглов (основателят на Дир.бг – б.р.), пише Lupa.bg..

Не е ясно защо Кирил Петков е избрал халето в периферията на центъра, вместо някоя от безбройните зали и стаи на “Дондуков” 1, за да се среща с депутати и да ги увещава да не тикат страната към нови предсрочни избори.

“А ти, Кириле? Познаваме се от години, макар и да не можеш да се сетиш откъде. Някога, в Шератон ни представяше форма за бизнес с биопродукти, но не е сега момента да го коментирам. Нямаш идея какво смятам за начина, по който представяш и управляваш държавата…”, написа той във фейсбук профила си в епицентъра на труса в управленския съюз.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те бяха поканили над 300 гости за сватбата си, но никой не дойде – историята, която разтърси мрежата
Next: 13-годишно момче почина, след като негови връстници го пребиха до смърт в училище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.