Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Срещнах го случайно край плажа в Кранево: германецът Андреас Позур смята да се засели в България и в момента заедно със съпругата си търси подходящото място. Заприказвахме се и по едно време си казах, че разговорът ни ще бъде интересен и за други хора. И включих микрофона.
Какво Ви накара да дойдете в България?
Преди 28 години тук, в Кранево, се запознах с жена си по време на една кратка почивка в „Албена“, когато се готвех за изпити в Германия. Както се разхождах по плажа, срещнах жената на своя живот.
А какво работите?
Аз съм природолечител, специалист в областта на древната наука за здраве Аюрведа. Обучавах се по Аюрведа-медицина в Индия, където живях 9 години. После в продължение на 20 години имах кабинет за лечение по методите на Аюрведа в Инголщад. Тази година навърших 60 и си зададох класическия въпрос „Има ли живот извън работата?“, макар че иначе ужасно обичам това, което правя. Но да работиш по 60 часа седмично в продължение на 20 години! Реших, че ми стига. Разбира се, можех да намаля натоварването, но тогава пък нямаше да ми стигат парите, защото с моята професия в Бавария не се печели толкова много.
И поради това избрахте да живеете в България?
Не само поради това. Тук природата е много красива, хората са страшно мили, пък и жена ми изпитваше носталгия по България. Тя има по-различно отношение към родината си от мен. Аз много съм обикалял по света и не смятам, че родината непременно е онова място, което е отбелязано в паспорта ми. И сега си казах: Защо пък не, нека да отидем да живеем в нейната родина.
Ако някой Ваш германски сънародник Ви попита какви са предимствата и недостатъците на това да се заселиш като пенсионер в България, какво ще му отговорите?
Не е лесно… Едно предимство веднага се набива в очи: съвсем различно ниво на разходите. Грубо казано, тук можеш да живееш два пъти по-евтино, отколкото в Германия. При това говоря за крайбрежието, което е туристическа дестинация. Ако решиш да се заселиш във вътрешността на страната, тогава става още по-изгодно. Но не са само парите. Аз и в някое село в Източна Германия бих могъл да живея по-евтино, отколкото в Бавария. Просто България е много хубава страна. Но на никого не бих препоръчал да се заселва в България само защото разходите тук са по-ниски.
Тоест, човек трябва да харесва страната, за да дойде тук, така ли?
Да. Защото ако не познаваш страната, ако не познаваш манталитета – да не говорим пък за езика, който си е допълнителна трудност – трябва сериозно да се замислиш дали да се заселваш тук. На онзи, който се интересува, бих препоръчал най-напред да дойде за една по-дълга отпуска в България, за да се ориентира. Тук се запознах с неколцина германци, пристигнали доста наивно – без да знаят езика, без да познават манталитета и страната, които са си представяли, че като сложат 2 евро на масата – и всички ще паднат в краката им.
А то не е съвсем така… Тук нещата бързо се променят. Недвижимите имоти, например, през последните 10 години рязко поскъпнаха. Вярно, че все още са много по-евтини, отколкото в Германия, но ръстът е факт. Освен това, ако не познаваш тукашните нрави и тръгнеш да си купуваш недвижим имот с помощта на някой съмнителен посредник или някой така наречен „съветник“ за чужденци, можеш ужасно да си изпатиш. Е, може да имаш и късмет, разбира се.
Така стигаме до недостатъците на България…
За мен главният недостатък е свързан пак с нравите: тукашната бюрокрация. Аз десетилетия наред ругая германската бюрокрация, но сега вече горещо я обичам, понеже опознах българската. Тук всичко трае ужасно дълго, винаги ти трябват връзки, трябва да познаваш разни хора. Без връзки, без роднини, без приятели всичко тук е ужасно тегаво. Другият вариант е да го компенсираш с пари, но както казах – две евро не стигат. Тук с пари можеш да уредиш почти всичко. Но само със сериозни пари.
А ориентирате ли се вече в българската политика, следите ли обществените процеси?
Това e трудна работа. Жена ми гледа много телевизия, но никак не е лесно да намериш телевизионен канал, който не обслужва определени интереси. Същото е положението и с вестниците. За съжаление тук е възникнал нещо като монопол, медиите се намират в ръцете на хора, които преследват свои собствени интереси, ако трябва да се изразя съвсем предпазливо. В България ми липсва и още нещо. У много хора сякаш го няма съзнанието, че могат да упражняват влияние, за да променят нещата.
Явно трябва повече време. В Германия това съзнание беше много силно, напоследък обаче отслабва. А тук тепърва и бавно възниква. Говоря за осъзнаването на демокрацията: че аз, със своя глас и със своите действия, мога да упражнявам влияние. Вярно, не голямо, но все пак мога да направя нещо. Това тук още го няма, но веднага трябва да кажа, че хората си имат съвсем други проблеми, в сравнение с германците. Всекидневието не е леко: трябват пари, за да имаш покрив над главата си и да си напазаруваш храна. Цените тук растат и нещата не са толкова лесни. А когато човек трябва да се грижи за оцеляването, изглежда малко като излишен лукс да се грижиш за дългосрочните обществени или екологически проблеми. Независимо от това раздвижване има.
Къде го виждате?
Ами когато преди години съм поставял въпроса за доброволчески дейности например, моите български приятели ме гледаха с недоумение. Междувременно обаче нещата се промениха, особено в екологическата сфера. Виждам вече хора, които тук, по плажовете си събират боклука. Аз съм пушач и всеки ден на плажа събирам поне десет пъти повече угарки от своите собствени. Част от хората ме гледат доста неразбиращо и аз обикновено им казвам: „Хора, какво става? Ето го пепелника, прикрепен е към чадъра ви. С удоволствие ще ви разясня концепцията за пепелника, ама си мисля, че и сами можете да се досетите.“ Защо не го правят?
Защо си хвърлят найлоновите торбички където им падне? В България вече има добра система за сметопреработване. Е, разделянето на боклука все още звучи като чуждица, но то и в Германия се водят дискусии дали в крайна сметка разделянето на боклука носи някаква полза, освен човек да има чиста съвест. Та с две думи: липсва ми малко гражданското чувство, съзнанието, че можеш да поемеш отговорност за другите. А не просто да чакаш някой голям човек, някой политик или олигарх да оправи нещата.
Тази тенденция я има вече навсякъде, дори в Германия: хората вярват, че проблемите могат лесно да бъдат решени. Тези проблеми обаче са толкова комплексни, че няма бързи решения. Сещам се за един афоризъм: Всеки сложен проблем има лесно решение – и то винаги е погрешно. Това е важният урок за тази страна: комплексните проблеми се нуждаят от комплексни отговори, които при демокрацията възникват бавно. Трябва повече време, пише dw.com.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: