Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива
  • Новини

Какво се случва с Радев?! Снощи липсва в Габрово, днес напразно ще го очакват на Петрова нива

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
radeapveprpzriz.jpg

Президентът Румен Радев трябваше да бъде най високият гост за тържествената заря-проверка в центъра на Габрово снощи, когато градът отбеляза върха от поредица събития, посветени на 145 години от боевете на Шипка.

Община Габрово и Областна администрация бяха подготвили в центъра на възрожденския град грандиозен концерт с гвардейския ансамбъл и издигането на знамената на различни войскови части. Усилената подготовка свидетелстваше за предстоящата висока визита. Ритуалът обаче премина без Радев, съобщава „Флагман“.

Днес, около 17 часа, президентът и антуражът му трябва да пристигнат на Петрова нива, за да се включат в отбелязването на 119 от обявяването на Илинденско-преображенското въстание.

Кметът на Малко Търново Илиян Янчев очаква държавния глава и лидерите на политическите сили за традиционния събор в сърцето на Странджа, който вечерта преминава в най-голямото патриотичното събитие за региона. Подготовка за посрещане на Радев има и областният управител проф. Мария Нейкова.

Не изпускай тези оферти:

Преди броени минути стана ясно, че почти сигурно държавният глава няма да присъства на церемонията.

До 12 часа днес той не е дал заявка, че ще се включи в честванията на Петрова нива. Това е твърде странно, на фона сгъстените и бурни политически събития. Радев трябваше да бъде патрон и на двете зари-проверка и под връх Шипка, и пред паметника на загиналите за обединението на България илинденци.

Още политика:

Всеки ден се вадят обвинения и се правят опити да омаскарят мен и екипа ми. Много лъжи и манипулации съм чувала в политиката, но такива, каквито чувам последните дни, не съм чувала никога. Всичко е лъжа, абсолютно всичко.

Това заяви в предаването „Още от деня“ по БНТ лидерът на БСП Корнелия Нинова по повод последните твърдения на служебния икономически министър Никола Стоянов от последните дни.

Служебният министър на икономиката: Нинова си е позволявала да не спазва закона

„Никола Стоянов е маша и пионка, която изпълнява нареждания. Той и неговите лъжи не ме интересуват. Вече съм завела дело срещу него. Друго ме притеснява в момента. Аз разкрих схемата за източване на ВМЗ и Кинтекс.

Това съм го направила още 18 март 2022 година. Тогава поисках смените на ръководствата и ги направихме. Тези хора опитваха да изнесат български технологични тайни на чужди държави. Това е причината за тези атаки и проблемът е, че същите тези хора сега ръководят държавата.

Ние с Кирил Петков седем месеца се борихме срещу „октопода“ в държавата, но той сега се върна отново. Държавните дружества са ми втората грижа. Те излязоха на печалба, почнаха да връщат кредити, увеличиха заплати. Сега всичко това ще спре и отново ще започне източване на държавните дружества“, категорична беше тя.

Нинова: Г-н Борисов, фактите опровергават лъжите ви за хаос и провал

„Аз пет години съм понасяла ударите на Борисов, ще понеса и тези удари. Далечната цел на всички нападки са да се овладее и подчини БСП. Битката е на Румен Радев и Илияна Йотова срещу БСП. Ние никога не сме ги нападали и винаги сме ги бранили яростно. Тяхната атака започна, когато връщахме мандата и казаха – вие ни оставяте хаос.

Вие виждате ли някъде хаос? Щом те ни атакуваха, нямаше как да си мълчим. Целта на всички атаки е хората да се отвратят и да не излязат да гласуват. Моделът на управление „ГЕРБ-ДПС“ се връща чрез служебното правителство. Служебният кабинет не прави нищо в момента за справяне с кризата. Ние, с нашите мерки, спасихме бизнеса и подпомогнахме огромен кръг от хора“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарят, първи помогнал на децата от катастрофата на Тракия, с шокиращи разкрития
Next: Ева от ТОНИКА неузнаваема

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.