Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?
  • Новини

Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
taktkaktaktka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Снимката е илюстративна

Украински товарен самолет Ан-12 на авиокомпания “Мотор Сич Еърлайнс” е кацнал във Варна след полет от Полша по обед днес, показват данните от портала FlightRadar24, съобщи bTV.

Фирмата собственик на машината е свързана с “Мотор Сич” – украинско държавно предприятие, специализирано в производството на авиационни двигатели и турбини. Базирано е в Запорожие, където беше и основното летище на авиокомпанията преди войната.

Сега обаче самолетът е излетял от полския град Жешов – населено място, чието летище “Уолстрийт Джърнал” определя като “основна артилерия за прехвърляне на оръжия” към Украйна с цел отбиване на руските атаки.

Към момента няма официална информация каква е била целта на полета до Варна.

Новината идва на фона на визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба, който днес заяви, че в българското правителство има политици, които не желаят да се помогне на страната му и определи като “цинични” обясненията защо не трябва на Киев да се изпраща оръжие.

Вчера в свое изказване пред журналисти в Народното събрание лидерът на “Възражане” заяви, че “България изнася огромно количество оръжие за Украйна”. Костадин Костадинов дори посочи, че същият модел самолет трябва да излети от варненското летище.

“Тази вечер (бел.ред. сряда) от летище Варна ще излети отново украински АН-12 за Полша. В момента пред “Дунарит” има колона от украински тирове, които до колкото зная товарят тротил. Вчера от “Арсенал” също са товарени огромни количества оръжия”, посочи Костадинов.

Лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов също изрази убеденост на брифинг в централата на партията в четвъртък, че България изнася оръжие за Украйна. Ние не сме против това, против сме, че в парламента са двулични. След нападението на Путин в Украйна, това е единственият начин това да се спре, коментира Борисов.

Председателят на МГЕРБ Георг Георгиев от своя страна отчете, че българският износ на оръжия през последните 2 месеца е три пъти по-голям в сравнение с износа за същия период на миналата година.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП
Next: Кадиров извади ятагана! Кръвта на Зеленски замръзна след тези думи. Край до дни

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.