Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво си казаха Кирил Петков и Пеевски?
  • Новини

Какво си казаха Кирил Петков и Пеевски?

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Какво си казаха Кирил Петков и Пеевски?

След като премиерът Кирил Петков отговори на въпроси и размени реплики на висок тон с депутата от ДПС Йордан Цонев по време на парламентарния контрол, на излизане от пленарната зала премиерът спря пред банката и видимо от телевизионните камери проведе оживен разговор с депутати от ДПС. От записа се вижда, че особено активен в диалога е Делян Пеевски. Разговорът им обаче не попадна в микрофоните на БНТ.

Според двама депутати от „Продължаваме промяната“, които седят на съседните банки, една от репликите на Петков е била: “Спокойно, ще стигнем максимално дълбоко при разкриването на корупцията!”

От пресцентъра на ДПС разпространиха снимка във „Фейсбук“ с текст, че пред тях Петков е поел „твърд ангажимент да бъде прието предложеното от ДПС законодателство за пълна забрана и проверка на всички издадени т.нар. “златни паспорти” и обещал „да осигури подкрепата на мнозинството в парламента за приемането на законодателните предложения на ДПС“.

В кулоарите Петков потвърди, че темата на краткия разговор е била „златните паспорти“.

„Ние като коалиция внесохме този законопроект, ние сме изцяло за разобличаване на „златните паспорти“. Аз лично съм го обещал и на Европейската комисия. Тези схеми за някакви лица да получават паспорти през корупция е абсолютно недопустимо. Трябва да се вижда коя партия какви законопроекти внася, ние го вкарахме първи. Ако се опитваме да водим някаква пиарска война, това е непродуктивно за никой. Оттук нататък трябват резултати.“

Източник: Offnews.bg

Continue Reading

Previous: Не мога да пазя диета – умирам за сладко! Жива да е кумата, че ме научи: откакто го пия, не се сещам за шоколад и бонбони
Next: Тревожна гледка в събота. Българската армия излезе по улиците

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.