Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво става с Капитан Петко Войвода? Васил Михайлов се стопи до неузнаваемост по заповед на лекари
  • Новини

Какво става с Капитан Петко Войвода? Васил Михайлов се стопи до неузнаваемост по заповед на лекари

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
ksdksdkfsdvkdv.png

Драстично отслабнал в последните месеци е актьорът легенда Васил Михайлов.

Доайенът на Театър „Българска армия“ е свалил приблизително 20 килограма, но продължава да бъде в добра сценична форма. В момента той е на импровизирано национално турне и обикаля градове в страната заедно с постановката си „Завещанието на целомъдрения женкар“, където е в ролята на Дон Жуан. Преди дни напълни салона в родното на колегата си Велко Кънев Елхово, а публиката там го аплодирала половин час на крака, пише „Ретро“.

На сцената 85-годишният актьор не носи нито очилата с диоптър, без които напоследък не може, нито пък ползва бастуна си. Когато е в неформална среда и не изпълнява актьорския си дълг пред публика, и двата аксесоара са с него, за да му помагат.

Близки до Михайлов споделят, че е отслабнал по препоръка на лекарите си, след като си направил изследвания и те били на горната граница.

Преди години големият артист отново се бе подложил на строга диета, за да свали излишните килограми, които му пречат в здравословен план. Той имал личен приятел известен диетолог, който му назначавал режим само на плодове и зеленчуци. В продължение на 15 дни Васил Михайлов ядял само по 1 кг плодове на ден и само така успявал да се втали.

 

 

В последно време му било особено важно да не си позволява да пълнее заради проблемите с краката. Тъкмо се стабилизирал и вече ходел по-уверено и без болки, а качването на допълнително тегло можело отново да повлияе негативно на състоянието му. Той все още не се е възстановил напълно от операцията за смяна на тазобедрена става, на която се подложи.

Интервенцията струва 7 хиляди лева и е сред най-рисковите, тъй като не дава 100% гаранция на пациентите, че ще могат да проходят след нея. Артистът обаче извадил късмет. Проблеми с кръвното и сърцето нямал, а положението с очите, на които има нелечима катаракта, овладял със специални очила, внос от чужбина.

Continue Reading

Previous: Прокурорът Бисер Михайлов с шокиращи думи за побоя над жена си
Next: Асен Василев излезе и каза истината за еврото! Това е датата!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.