Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калина Крумова пред Мон Дьо: Слагам край на мълчанието, направих голяма грешка
  • Новини

Калина Крумова пред Мон Дьо: Слагам край на мълчанието, направих голяма грешка

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
dfghfgngnghnhgn.png

Доверчивостта, сляпото доверие в хората в доброто и случването на нещта, това е ахилесовата ми беда, каза Калина Крумова, преда Мон Дьо по Нова тв.

Влизах с кадифена ръкавица, там където трябваше да вляза с бутонтките. Това ми беше голямата грешка, разказа тя.

Тя загоори и за мъжа си Борислав Захариев – Боби Турбото.

Боби се вбесява от моята доверчивост и доброта, каза тя.

Спорим за битовизми. Думата, с която мога да го опиша е дъга. С него за първи път гледах падащи звезди.

 

Бившата депутатка Калина Крумова сподели с Мариан Станков Мон дьо новина, която за мнозина е изненадваща.

Реших да стана донор на яйцеклетки.

Знам какво ще предизвика тази новина, но съм готова с всичко, което ще предизвика това като коментари и реакции.

Заставам с името, историята и мотивите си, защото не само трябва да говорим по тази тема, но и това трябва да е честно.

Не е нужна да чакаме някой да си отиде от този свят за да даде шанс за живот. Това може да се направи и чрез донорство на генетичен материал.

 

В началото на годината замразих мои клетки, защото природата е абсолютно непредвидима.

Аз съм вече на 38 години и е хубаво човек да се застрахова.

Крумова подчерта, и че няма регистър на семействата, чакащи донорство, нито такъв за хора, които даряват. Всички, които са се сблъсквали с този проблем знаят, че на 500 км от България решението ги чака.

В други страни сурогатното майчинство е на почит и тези проблеми се решават.

Тя сподели, че има подкрепата от цялото си семейство, за това което е решила да прави и прави.

 

Онзи ден беше първият учебен ден. Всяка година средно една класна стая остава празна заради деца.

Трябва ли някое дете да е Филип, Явор или Ани?

Вече се страхуваме не от това, че ако караме пили може да ни вземат колата.

Що за мислене е това?, попита бившият депутат.

Всичко се корени във възпитанието на децата ни и личния пример.

Казваме: Не пресичай на червено, а го правим самите ние, оглеждайки се. Това не е ли лош пример, това се загнездва в съзнанието на детето и когато то порасне следва нашия модел.

Тази тема е изключително болезнена за обществото, което напоследък става все по-непримиримо към това, което се случва на пътя.

Тя заговори и за мъжа си Боби Турбото.

Той беше много притеснен. Имам страх от игли.

Синът ме накара да се чувствам горда майка. Реакцията му беше много подкрепяща.

Тя даде й съвет, на тези които ще я заклеймят.

Говори и за църквата. Не съм на висота да споря с църквата, но съм на висотата да се боря за живот. Когато дойде дете за кръщене не питате дали е сурогатна майка.

Тя заговори и за грешката си като депутат: Където трябваше да вляза в политиката, влязох с бутонките.

Клишето „Тя е хубавка, значи е глупавка е много разпространено“, припомни тя.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лъсна кошмарна схема на бандата с убития обирджия
Next: Почна се: България е блокирана от зърнарите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.