Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камък ще се пука до дни – ето какви температури ни чакат
  • Новини

Камък ще се пука до дни – ето какви температури ни чакат

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
dsflgkodhkfhkofgkhfghfg.png

Синоптикът на „Нова телевизия“ Николай Василковски даде двуседмичната си прогноза за времето.

„Приключи тази буря Фредерик. Вече е доста далеч от нас.

Очаква ни сравнително спокойно време до следващия дъждовен период, който се очаква да е в средата на тази седмица. Той ще е с дъжд, няма да има снежни обстановки, поне такива не се очертават.

Няма да има силни ветрове като видяните 120 километра в час.

Между другото в Североизточна България от там дойде проблема. Не толкова снежната покривка, която максимално беше до към 20 сантиметра към Дуловско, а по-скоро вятъра, който събира навявания от порядъка на метър и повече. Това усложнява и чистенето и всичко останало“, каза той.

„Колкото до това кога очакваме снежна обстановка отново, има малка вероятност това да се случи в края на тази седмица, но на малко места, предимно в Западна България, около планинските масиви. С по-голяма вероятност се очертава едно захлаждане около Никулден.

Тогава ще има развитие на средиземноморски циклон, който ще донесе доста влага и ще падне сняг около 2-3 декември. Температурите ще паднат осезаемо до зимни стойности около 6 декември. Температурите в София ще бъдат около минус 7-минус 8 градуса.

В четвъртък сутринта ще е около нулата в райони, където традиционно е по-хладно. Драматичните студове се очертават чак към Никулден. Динамично време до края на този месец, по-хладничко в началото на следващия“, обобщи той.

Ето какво казва професор Рачев:

Нов средиземноморски циклон ще донесе дъждове днес и утре главно в Западна и Южна България. В четвъртък ще има ново захлаждане, а в петък – затопляне. После в неделя ще застуди отново. Това са последните дни на есента. На 1 декември е климатичната зима, каза проф. Георги Рачев пред bTV.

Във вторник и сряда ще има валежи в страната. В четвъртък ще има леко захлаждане, а в петък затопляне, защото температурите продължават да седят над нормата за последните десет дни на есента. В събота започва ново движение на въздушните маси и в неделя ни чака захлаждане. Това каза климатологът проф. Георги Рачев в предаването „Тази сутрин“.

В София в сряда ще вали дъжд и ще се понижат температурите. В четвъртък ще е по-хладно. В петък ще има затопляне. В събота срещу неделя ще започнат валежи и ще паднат температурите.

В Пловдив се очаква лошо уикенда да има валежи на дъжд и сняг.

Във Варна ще бъде хладно времето през седмицата.

Ако центърът на циклона мине по пътя на предишните, отново ще има много силен вятър, каза той. 4-13 градуса очакват варненци днес, а утре – от 9 до 15 градуса.

В Плевен през уикенда също ги очаква сняг.

Във Видин ще има понижение на температурен през седмицата, но в петък ще има затопляне, но през уикенда отново ще паднат температурите.

„През уикенда в планината ще бъде ужасно. Силен вятър и голям студ. В сряда над 1500 метра ще вали сняг. Това е предпоставка за един по-хубав и по-ранен ски сезон“, посочи проф. Рачев.

„Балканите и Испания са най-топлите места в Европа“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какви подправки слагат на лещата в скъпите ресторанти, за да е толкова вкусна
Next: Брутална издънка в Стани богат снощи, извиняват се на зрителите, но…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.