Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като няма в България – намерих си булка на другия край на света
  • Новини

Като няма в България – намерих си булка на другия край на света

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
bbasudiasldaskdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През живота си човек изпитва множество различни чувства, но може би най-силното сред тях е любовта, в чието име той е готов да стори чудеса…

Всички ние сме добре запознати с това твърдение, тъй като още от ранна детска възраст се сблъскваме с него в приказките, с които заспиваме вечер, а с течението на годините го срещаме като повтарящ се мотив в редица заглавия, било то на филми или книги, с които запълваме свободното си време.

Но макар отвсякъде да се опитват да ни убедят, че всеки от нас има половинка, чакаща го някъде по широкия свят, никой не може да ни даде гаранция кога и дали изобщо ще я срещнем.

И все пак, съществуват истории, способни да ни вдъхнат надежда, в случай, че сме от онези хора, които все още не са се сблъскали със сродната си душа. Последният такъв разказ идва от Владо Карамазов, който прекара по-голямата част от живота си в търсене на своята… докато не я откри.

Дали наистина или просто на шега, преди броени часове той сподели в Инстаграм, че се е сгодил, публикувайки снимка, на която позира до непозната жена, пише Дир.бг.

Кадърът е заснет на Филипините, където от известно време насам актьорът се намира за снимките на новия шести сезон „Survivor“. Очаква се риалити предаването, подлагащо на изпитание не само силата, но и волята на неговите участници да се завърне на малкия екран през 2022 г. след дългогодишна пауза.

 

И макар звездата от „Дяволското гърло“ все още да не е потвърдил официално, че отново ще бъде част от шоуто, в средите отдавна се говори усилено, че той за пореден път ще бъде негов водещ, а изображенията от въпросната дестинация, които актьорът публикува в социалните мрежи, могат да бъдат разгледани като своеобразно потвърждение за правотата на това становище.

Предвид публикацията му обаче, едва ли в момента почитателите на Карамазов се вълнуват толкова от това дали ще го гледат в новите епизоди, колкото от случващото му се в личен план, както и факта колко достоверни са всъщност думите му.

„И тя е сингъл. Бързо ни сгодиха. Като не намерих булка в България, намерих я на другият край на света. Господ е събирач. Сега остана дилемата дали тя да дойде в БГ или аз да остана в туй село в океана. Тук мога да работя като рибар, занаятчия или нещо в джунглата“, пише артистът.

Само че голяма част от последователите му във виртуалното пространство, разбира се, най-вече женската част от тях, не останаха очаровани от поста му.

„А, не. Ела си тук, Владо“, гласи коментар на негова фенка.

„Няма да те дадем“, включи се друга.

„Не си търсил достатъчно добре тук“, заключи трета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш обущар купи 8 апартамента в две държави само с труда на двете си ръце
Next: Осиновена преди 25 г. от американци жена от Северозапада разтърси мрежата с историята си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.