Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор
  • Новини

Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
arasofkdsakskdfgkfhfdhfg.png

Райън О’Нийл, водеща звезда в Холивуд през 70-те години на миналия век, известен с емблематични филми като „Любовна история“ и „Хартиена луна“, почина. Това съобщи синът му в поредица от емоционални публикации.

На 8 декември Патрик О’Нийл сподели в Instagram, че баща му е починал „с любящия си екип до него, който го подкрепяше и обичаше така, както той би обичал нас“. По-нататък той „сподели някои чувства, за да ви даде представа колко велик човек е той“. Патрик описва баща си като „моя герой’, съобщи „Гардиън“.

„Гледах нагоре към него и той винаги беше по-голям от живота. Когато съм се родил през 1967 г., баща ми вече е бил телевизионна звезда в „Пейтън Плейс“. Там той се запозна с майка ми Лий Тейлър-Йънг и около 9 месеца по-късно се родих аз“, написа той.

След това младият О’Нийл започна да разказва за някои от телевизионните предавания и филми, които правят баща му световната суперзвезда.

„Баща ми стана международна филмова звезда с „Любовна история“ в началото на 70-те години на миналия век – десетилетие, което той напълно смаза, като се снима във филми като „Какво става, докторе?“, „Хартиена луна“, „Бари Линдън“, „Твърде далечен мост“, „Главното събитие“ и „Шофьорът“.

Новината за смъртта на О’Нийл идва след две диагнози за рак. През 2001 г. актьорът е диагностициран с хронична левкемия, а през 2012 г. – с рак на простатата.

О’Нийл си проправя път като актьор, като участва в различни американски телевизионни предавания през 60-те години на миналия век. Той е бил гост-актьор в предавания като „Недосегаемите“, „Театър на General Electric“, „Остави го на бивера“ и други.

Продължава да участва редовно в сериала Empire на NBC, а по-късно и в серийната драма Peyton Place в праймтайма. През 1970 г. се издига до световна слава, след като се снима в ролята на Али Макгроу в „Любовна история“ – филм, който му носи номинации за „Златен глобус“ и „Оскар“.

След „Любовна история“ О’Нийл се снима с Барбра Стрейзънд в „Какво става, докторе?“ и „Главното събитие“. В паузата между тези филми той се изявява заедно с 9-годишната си тогава дъщеря Тейтъм О’Нийл във филма „Хартиена луна“ от 1973 г., за който отново получава номинация за „Златен глобус“.

През 1975 г. изпълнява главната роля във филма на Стенли Кубрик „Бари Линдън“ и участва в много други филми през 70-те, 80-те, 90-те и през 80-те години.

В личния си живот О’Нийл е женен и разведен с колежките си актриси Джоана Мур и Лий Тейлър-Йънг, с която се снима в „Пейтън Плейс“. По-късно има три десетилетия продължила връзка с Фара Фосет от „Ангелите на Чарли“. Двойката е заедно до смъртта ѝ през 2009 г.

О’Нийл е баща на четири деца: Татум О’Нийл и Грифин О’Нийл, които има с първата си съпруга Мур; Патрик О’Нийл с втората си съпруга Тейлър-Йънг и Редмънд Джеймс Фосет О’Нийл с дългогодишната си партньорка Фосет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват
Next: Сеизмолог обяви: Има много висок риск от унищожително земетресение в Истанбул

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.