Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: България няма да подкрепи санкции срещу Русия
  • Новини

Кирил Петков: България няма да подкрепи санкции срещу Русия

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
kirosankkciciqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Правителството няма да подкрепи санкции срещу Русия, които са неизгодни за страната ни. Това подчерта в Народното събрание премиерът Кирил Петков, предаде Бургас 24.

Отговорът беше на въпрос, свързан с обявеното вчера от премиера пред агенция Ройтерс, че България може да иска изключение от санкциите на Европейския съюз за руски петрол и газ.

“Ние обмисляме всяка една санкция поотделно, а не говорим общо. И тези санкции, които можем да подкрепим, ги подкрепяме, защото не е правилно тази война да съществува. Но тези санкции, които просто не можем да си позволим ги подкрепяме. Сега, ако се спре петрола в този момент от Русия, имаме проблем“, каза Петков.

На всеки български граничен пункт ще бъдат изградени центрове за издаване на документи за временно пребиваване на всеки украински гражданин, който бяга от войната, съобщи Кирил Петков по време на блиц парламентарния контрол.

Във формуляра ще има специфичен номер, който ще служи като официален документ на бежанците, които влизат на територията на България. Още от границата данните ще бъдат изпращани към министерството на туризма, а те ще осъществяват връзка с хотелиерите:

“Те се насочват към тези хотели в координация с областните управители, така че да няма хаос и тези хора да бъдат настанени в хотели, които в момента са извън туристическият сезон. След това нашите хотели могат да си дадат своите разходи от насочените украински пребиваващи с обезщетение от 40 лева на човек. Тези, които минават просто през България минават с туристическа виза, така че за тях държавата не прави нищо, те сами се оправят, но тези, които искат да използват България като убежище, минават по този канален ред“.

Държавата ще създаде платформа за намиране на работа и за бърза интеграция на бежанците у нас, посочи още премиерът.

“Така че да могат тези хора бързо да се интегрират в българското общество. Едновременно с това има координация с министерство на образованието и министерство на здравеопазването, така че да имат и адекватни медицински грижи и за техните деца да има възможност да се интегрират в учебната ни система.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще ядем ли дървото? Вече сме в конфликта! България се озъби на Русия
Next: Баба Ванга: България ще извърши национално предателство

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.