Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Зеленски няма да е жив до 48 часа
  • Новини

Кирил Петков: Зеленски няма да е жив до 48 часа

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
zeelnliniqiq.jpg

Стряскащо е, че човекът, който моли за подкрепа (б.а. Влодимир Зеленски), може би след 48 часа няма да е жив. Това заяви пред журналисти в Брюксел министър-председателят на България Кирил Петков.

„Ще говорим с един глас, независимо от различията на общността. В момента се говори колко сериозни да са санкциите. България вчера зае позицията, че сме ние партньори на ЕС и НАТО и ще говорим в един глас“, добави той.

По думите му никой не е очаквал толкова бърза и масирана атака.

„1/3 от украинската армия е унищожена“, каза още Петков и добави: „Ужасно е това, което се случва. Млади момчета руснаци и украинци умират заради един лидер, който седи на една кръгла маса и прави ужасната грешка“.

Петков размаха и пръст на вътрешния си министър Стефан Янев, който вчера призова да не се избързва да се говори за война. „В момента виждаме ракети и обстрелване върху една независима държава. Каква карта на войната“, недоумява той.

„Ненамесата по военен начин в Украйна е факт. Никой от нас не рискува армията си. Путин трябва да знае две неща – работим всички заедно в един глас. И второ, всяко действие си има съответната цена“, каза премиерът.

„Ясно е, че няма да има военен конфликт НАТО-Русия. Другото, което е ясно, че до няколко дни ще видим Украйна да падне. Цената, която се плаща днес и вчера, са едни млади момчета. Едните поне се бият за държавата си, другите не знаят защо се бият“, сподели министър-председателят.

„Аз ако съм руски бизнесмен, не бих стоял да гледам как някакъв човек, който го наричам мой лидер, унищожава моята компания и моят бизнес“, заяви Кирил Петков по адрес на Путин.

„В този момент военни действия са невъзможни. Той каза, че би използвал ядрено оръжие, ако има военна намеса в Украйна. Независимо какво се случва в Украйна, ние стоим и гледаме отстрани“, обясни той.

„Единствените хора, които имат комуникация с Путин, са Макрон и Олаф Шолц. Макрон продължава да води разговори с молбата: „Спри се“, разкри премиерът.

„Доставките на бензин и дизел са от тях. Имаме уверение от „Лукойл“, че те работят с пълни темпове и няма да се спират доставките“, изрази плаха надежда министър-председателят.

„Нямам точни данни какво се случва – ние сме натовски сили. Нека да изчакаме да мине срещата на НАТО“, заяви Петков на въпрос дали ще се разположат в България допълнителни сили на НАТО.

„Мисля, че Путин не осъзнава напълно, че живеем в един много глобален свят. Сега светът е свързан и ако си ограничиш свързаността с най-големия пазар в света – европейския, ако си ограничиш света с Щатите, тогава какво правиш. Никой от европейските лидери не е очаквал толкова масирана атака“, продължи Кирил Петков.

„Всеки прави анализи. Ние сме едно голямо семейство. Трябва да има ясно изчисление на санкциите в икономиките на всяка от страните“, уточни премиерът и изрази надежда, че когато стартира гръцката връзка, ще сме много по-спокойни за енергийната сигурност на България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премиерът Кирил Петков: Руските войници са мислили, че е учение! Не са знаели, че отиват на бой
Next: Украински пилот сам свали 6 руски самолета над Киев кръстиха го Духа на Киев

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.