Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с мощна атака към Слави: Не ми вдига телефона, откакто
  • Новини

Кирил Петков с мощна атака към Слави: Не ми вдига телефона, откакто

Иван Димитров Пешев юни 10, 2022
skiairalsivkvv.jpg

Първият голям проблем с ИТН беше, когато пак от МРРБ, от АПИ, искаха да изхарчат 1 100 000 млрд. безконтролно. Всички фирми, които бяха строили по времето на Борисов, бяха правили основни ремонти под предлог, че са леки.

Казахме, че искаме комисия, но те казаха, че МРРБ си е тяхно.

Затова казахме, че ще платим само 50%. Така и стана. След този момент те много се ядосаха и следващото нещо беше с БНБ. Това заяви пред bTV министър-председателят Кирил Петков, коментирайки днешното решение на Слави Трифонов да напусне коалицията.

„Казахме, че нямаме проблем изборът да е от тяхната партия, просто не искаме да е Каримански. Има голяма свързаност между корупция и шефа на БНБ. Ако искате да разследвате корупция, шефът трябва да е с голям морал.

ПП има една червена линия и това е корупция. Всеки път, в който някой се доближи до тази линия, ние казвахме „не”.

Лично съм говорил с г-н Трифонов, казах му да предложат друг кандидат, но той каза не. След това спря комуникацията с него, той спря да вдига телефона. Писахме SMS-и опитвахме да се свържем. Искахме да водим диалог. На срещата в Рим, отидох при Тошко Йорданов и му казах, че е време да говорим заради народа. Единственият отговор, който получих, е, че не е оторизиран да говори с мен“, каза още Петков.

„Дойде времето за актуализацията на бюджета. Г-н Караджов каза, че иска допълнително 3,6 млрд. още за АПИ към безпрецедентните 2,2 млрд.. На въпрос за кои компании трябва да идат, той каза, че за същите, които г-н Рашков разследва.

Когато правиш актуализация за бюджета, последното, което искаш да дадеш, е допълнителни 3,6 млрд…. АПИ никога не е имала такъв бюджет. Не зная как АПИ може да похарчи такива средства.

Когато днес внесохме в МС бюджета, Караджов каза, че не може да присъства на бюджет, който е несъгласуван, стана и си тръгна. Генчовска и Василев също напуснаха заседанието.

Тези хора бяха в политиката, не всички от тях, за да се опитат да вземат едни обществени поръчки през АПИ. Когато не се случиха нещата, както се надяваха, излязоха от управлението, без да им пука за народа. Както един певец може да го направи, който няма никаква отговорност към България“, посочи Кирил Петков.

Той изрази надежда в ИТН да има хора, за които отговорността към държавата е по-голяма от лоялността към този певец.

„Не можем да работим с ГЕРБ във формат, в който Борисов стои отзад и пуши пура. Имаме червени линии. Ще бъдем най-големите лъжци, ако се обърнем и направим. ДПС също е пълен абсурд. „Възраждане“ също не го виждам. Надеждата ми е да има 12 независими, отговорни депутати от ИТН, които да застанат до нас“, каза още премиерът.

„Беше ми заявено, че ако имам проблем с г-н Караджов, имам проблем с Трифонов, защото Караджов е просто един брокер. Това Слави ми го каза“, призна Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията със самолета фантом се заплита! Пилотът го няма! Появиха се нови кадри
Next: КРАЙ! Вчера го катурна, днес го закопа: Току-що Слави изпя траурния марш на разцепения кабинет на Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.