Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов никога не е имал
  • Новини

Кирил Петков: Среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов никога не е имал

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
sgdgfdherterter.png

Никога не е имало среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в интервю по Нова телевизия.

„Първо искам да кажа, че понеже не бях в страната – изслушах всичко, които се изля по главата на моя баща. Искам да кажа ясно – моят баща има една прилика с Бойко Борисов – имат рожден ден на една и съща дата. Но той никога не е членувал в БКП, никога не е членувал в служби и не е занимавал с политика.

Заминава за чужбина през 1990 годи с Кубинските полети с надеждата да даде на семейството си по-добър живот. Върна се обратно през 2008 година, когато го поканих да работи за моята компания. Той изпусна всички мутренски години, няма никаква компания с Алексей Петров. Искам да призова всички политици – хайде да оставим семействата извън тази кална битка“, подчерта Петков.

„Имам три дъщери. Най-голямата навърши 23 години и със съпругата ми отидохме на рождения ѝ ден в САЩ. Не бях на работно посещение в страната. Дъщеря ми завършва тази година инженерство и сме много горди с нея“, изясни той и въпроса защо е бил на посещение в САЩ.

„Борисов каза първия ден едно, а втория ден – друго. Казаното през втория ден беше по-вярно. Никога не е имало среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов. Това, което се случваше, беше, че след четвъртите избори – г-н Борисов изпращаше най-различни контактьори, за да направи среща с нас. Ние отказвахме тези срещи, защото се надявахме, че „Промяната“ може да продължи така, както ние си я представяхме. И така продължи без срещи. След петите избори ние бяхме втора политическа сила.

Тогава седнахме – с Асен и лидерите на „Демократична България“, и си казахме, че ако искаме държавата да не отива в шести избори – трябва да направим тази среща. Никога не е имало значение кой и по какъв начин контактува с нас. Нашето решение бе на база изборите и задачите, които си поставихме. И на първата среща не сме говорили нито за правителство, нито за структура. тя беше за това дали въобще да си говорим“, категоричен беше той.

Той подчерта, че първата среща в била „между мен, г-н Борисов и Асен Василев“. „Говорихме за това дали да има правителство, а дали въобще да отворим разговор. Дали въобще имаме общи виждания и приоритети. След това всички разговори за кабинет се случиха в парламента с Мария Габриел и академик Денков и политическите лидери. И тогава вече решихме, че може би си заслужава да управляваме тази държава заедно“.

„Знам, че идват избори. Но нека да оставим калните битки настрана. Септември месец нямаме право на нито един правен ден в парламента. Всеки ден имаме закон, който трябва да направим, ако искаме да вземем парите по ПВУ“, припомни той.

Кирил Петков категорично подчерта, че „никой и по никакъв начин не е предлагал постове в никакви служби на Алексей Петров“.

„Въпрос на дисциплина“ – така той отговори на въпроса дали ще има ротация в кабинета, както беше договорено предварително с ГЕРБ.

Според него трябва да има лидерска среща, която да се проведе до края на седмицата. „Трябва да се видим лице в лице следващите дни“, заяви Кирил Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с важна новина за пенсиите. Засяга всички
Next: Страшни ВИДЕА, нищо не остана от Арапя, спасяват хора с въжета

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.