Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Климатологът Матев: Студ удря България до дни, но за кратко! Градусите скачат до 25 на тази дата!
  • Новини

Климатологът Матев: Студ удря България до дни, но за кратко! Градусите скачат до 25 на тази дата!

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
asdcaslkvdfskvksdfkvkfdvfd.png

„Земеделците се притесняват с основание. Проблемът не е толкова в студовете, които се случват след 15 март , а че предишните месеци бяха необичайно топли.Преди три дни изтече поредната зима и това е най-топлата зима, откакто правим изчисления в нашата страна. Това води до необичайно, ненормално развитие на повечето култури у нас“, за това предупреди климатологът гл. ас. д-р Симеон Матев.

„Шансът за инфарктен студ – минус 3-4, е малък, но на 7, 8, 9, 13 и 14 март може да се случи. Тези климатични изменения, на които сме свидетели през последните догини, водят именно до това.

Според земеделците обаче не студът е опасен за тях, те се опасяват от засушаването. Но този проблем донякъде може да бъде решен по технически начин“, каза Матев в сутрешния блок на Nova News.

„Март крие своите изненади в задния си джоб. Неслучайно му казват женския месец… една потайна жена. Март е месец, в който времето може да бъде и така, и онака.

Март започна със сравнително добро и спокойно време без излишни екстремности, а утре предстои първото по-сериозно влошаване – свързано е с валежи. Очакваше се циклон да мине и да напои цялата ни родина, но валежите утре не би трябвало да създадат някакви съществени проблеми.

Това влошаване ще облекчи положението с водата, но само в Южна България“, поясни климатологът.

Той заяви, че към 7-8 март ще бъде най-студено като цяло. На 9 март сутринта ще има и отрицателни температури, но няма да бъдат по-ниски от минус 2, минус 4 градуса.

„След това отново затопляне, което ще е в периода 10,11 и 12 март. Тогава ще бъде по-топло време от обичайното, а после отново връщане към обичайното – надяваме се с по-обилни валежи“, каза Матев.

По думите му в планините положението със снега е трагично – няма го: „Проблемът със снега е, че няма да бъдат запълнени водните запаси, а това ще доведе до драми през лятото“.

„Пролетта все още не е сезонът, в който да тръгнем по къси дрешки и джапанки“, отсече климатологът.

„Днес ще е прекрасен ден за всичко, свързано навън. Постепенно ще се заоблачава, тъй като утре през страната ще премине циклонче с валежи.

До 8 март ще има по-скоро облачно време, ще има и превалявания, а след това ще има кратко стабилизиране на времето до към 12 март.

Онези 20-25 градуса дори да се случат ще е за кратко и най-вероятно ще е след 20 март.

Баба Марта винаги крие своите изненади. Знайте, че последните десетдневки на март стават най-големите екстремности във времето. Та аз имам едно на ум за последните дни на месеца“, заяви климатологът Симеон Матев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Meteo Balkans: До часове времето се обръща, студ и сняг ще сковат части от България
Next: Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.