Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Климатологът Рачев шокира какво ни чака след червеното небе
  • Новини

Климатологът Рачев шокира какво ни чака след червеното небе

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
arfsdxcvbvbfhfghfgh.png

Наблюдавахме необичайно природно явление в неделя вечерта в различни части на България и Европа – обагрено в червено небе. Според проф. Георги Рачев по нашите географски ширини сме станали свидетели на Полярното сияние Aurora Borealis.

Зрелищният феномен се дължи на мощна буря, формирала се в земната магнитосфера. Kлиматологът обяснява процесите с 11-годишния слънчев цикъл и „вървим към неговия максимум, което означава повече такива тъмни петна на лицето на Слънцето и много голяма магнитна индукция“.

„За всичко е виновно Слънцето (…) Магнитното поле ни предпазва от изпепеляващото Слънце. Когато този слънчев вятър, тези частици попаднат в магнитосферата на Земята, се отправят към двата полюса – Aurora Borealis и Aurora Аustralis (Южното сияние)“, казва ученият.

Проф. Рачев не допуска в следващите 20-30 години този огнен небосвод да се види над България отново.

Той се позова на официалните данни на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, според които между 16:45 ч. и 18:45 ч. в неделя Kp индексът на интензивността на потока от заредени частици, т.е. на корпускулярната радиация от Слънцето, се оценява по геомагнитния ефект, който тя предизвиква, чрез т.нар планетарен Kp индекс.

Това е балометрична (логаритмична) величина, която може да има стойности от 0 до 9 и се определя от множество наземни геомагнитни станции, намиращи се в северното и в южното полукълбо. В неделя Kp индексът е достигнал, дори леко надминал стойност 8, след което е започнал да спада.

Проф. Рачев алармира за силни геомагнитни бури днес и утре. Той категорично отхвърля хипотези за ХААРП, манипулативни теории или друг вид намеса, които набират скорост в социалните мрежи, да имат някакво въздействие върху процесите от последното денонощие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Габриел съобщи много лоша новина след визитата в Израел
Next: Започна нова геомагнитна буря, която може да се усили до G3

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.