Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Плевен отказа да освети с цветовете на украинския флаг символа на града
  • Новини

Кметът на Плевен отказа да освети с цветовете на украинския флаг символа на града

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
plvlevenenene.jpg

Кметът на Плевен Георг Спартански е твърди против осветяването на символа на града – Мавзолеят „Св. Георги Победоносец“ с цветовете на украинския флаг. Представяме ви цялата му позиция от профила му във фейсбук:

ПО ПОВОД питания на граждани във фейсбук ще освети ли община Плевен в синьо-жълто, т.е. в цветовете на украинския национален флаг храм – мавзолей „Св.Георги Победоносец“ в центъра на Плевен , като кмет на града съм длъжен да заявя следното:

Храм-мавзолеят няма да бъде осветен нито сега , нито в бъдеще в национален флаг на ДРУГА държава , освен в цветовете на БЪЛГАРСКИЯ по няколко причини:

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

1.Това не е просто някаква обществена сграда, а именно МАВЗОЛЕЙ, в който се покоят костите на загинали за освобождението на Плевен и България войници и офицери.

Важно е да уточня,че костите са на войни от РАЗЛИЧНИ националности- има и руски, и украински, и други, достатъчно е да прочетете имената на паметните плочи.

Недопустимо е да делим костите на тези солдати -всички те се биха братски , рамо до рамо и загинаха геройски в името на една ОБЩА цел- освобождението на Плевен.

2.Мавзолеят е и действащ православен ХРАМ, недопустимо е религиозни сгради да се използват за политически цели.

3.Храмът – мавзолей „Св.Георги Победоносец“ е и СИМВОЛ на Плевен, това е ГЕРБЪТ на община Плевен.

Според мен е недопустимо националният герб на КОЯТО И ДА Е друга държава да оцветява сграда, която съхранява костите на загинали воини от различни националности, сграда, която е действащ религиозен храм и сграда ,която е символ и герб на Плевен.

Георг Спартански е кмет на Плевен от 2015 г. Член е на неправителствената организация Национално движение Русофили.

На местните избори през 2015 г. е издигнат за кандидат-кмет на община Плевен от местна коалиция, подкрепен от коалиция Реформаторски блок, партия ВМРО – Българско национално движение и др. Печели на втори тур срещу тогавашния кмет от ГЕРБ.

На местните избори през 2019 г. е издигнат за втори мандат като независим кандидат, подкрепен от СДС, БЗНС и коалицията Демократична България. Преизбран е на втори тур срещу кандидата на ГЕРБ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адът слезе в центъра на Харков след чудовищен ракетен удар
Next: Добрата новина: Радев готов с нов кабинет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.