Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Черногорово с нови разкрития за мъжа, избил семейството си
  • Новини

Кметът на Черногорово с нови разкрития за мъжа, избил семейството си

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
sgfhgfgjfgjrtjrtj.png

Кротък човек, изключително честен, ползваше се с уважение. Така кметът на село Черногорово Димитър Вринчев описа пред „Фокус“ възрастният мъж, който застреля в дома си съпругата и дъщеря си, а после се самоуби.

Както БЛИЦ съобщи, името на мъжа е Стефан Дивеков, по прякор Хищника, на 71 години. Прякорът му е заради това, че е бил ловджия. Имал е и законно притежавана ловджийска пушка.

„Всички в селото ги познаваме като добри хора. Но, по разказ на свидетели, сутринта са се скарали, битов скандал, който по-късно е прераснал в огромна трагедия“, разказа кметът.

Мъжът и жената живеели сами, а дъщерята е живеела и работила в Германия. В началото на месеца се е прибрала във ваканция.

Стефан употребявал алкохол, но иначе не е имал никакви спречквания с никой от селото. нямало е и сигнали за домашно насилие.

„Нещо моментно е станало, той не е бил никога нервен и конфликтен“, каза кметът Вринчев и разказа още, че преди три години Стефан намерил портфейл с 3200 лева, който веднага предал в кметството. Тогава всички разбрали за честната му постъпка и с това заслужил още повече уважението на съселяните си.

Междувременно стана ясно, че под надзора на Окръжна прокуратура – Пазарджик се извършва разследване за извършено двойно убийство с последвало самоубийство в къща в с. Черногорово, обл. Пазарджик.

Днес, 19 септември 2023 г., е бил подаден сигнал на тел. 112 за стрелба в къща в с. Черногорово, обл. Пазарджик.

На мястото са пристигнали служители от ОД на МВР-Пазарджик и медицински екипи. Установено е, че в двора на къщата, където са живеели, са починали мъж и жена, на 71 г., съпрузи, както и 45-годишната им дъщеря.

Според разследването двете жени са били простреляни с огнестрелно оръжие от 71-годишния мъж, който впоследствие се е самоубил.

Под надзора на Окръжна прокуратура – Пазарджик са започнали незабавни действия на разследването. Окръжният прокурор на гр. Пазарджик Албена Кузманова и Стоян Павлов, наблюдаващ прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик, бяха днес на мястото на произшествието.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на Мира Добрева с първи думи за състоянието й
Next: Молитви за късмет и пари, с които ще постигнете всичко, от което се нуждаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.