Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коалицията се пропуква. Лидерите на ДБ, БСП и ИТН бесни на Петков, а той става агресивен
  • Новини

Коалицията се пропуква. Лидерите на ДБ, БСП и ИТН бесни на Петков, а той става агресивен

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
kaolqlcqiciq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Лидерите на трите партии, партньори на ПП в управляващата коалиция, са в пълно неведение за предстоящото пътуване на българската делегация, водена от премиера Кирил Петков за Украйна, твърди Епицентър.Бг.

ЛИДЕРИТЕ НАУЧИЛИ ОТ МЕДИИТЕ ЗА ХРУМКАТА НА ПРЕМИЕРА

Корнелия Нинова, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Слави Трифонов разбрали от медиите, че Петков има намерение да посети воюващата страна, придружен от партньорите си в управлението.

След като съобщил това първо пред Тв камерите, Петков пуснал СМС-и на коалиционните си партньори което те приели като крайно неуважение и незачитане на коалиционната комуникация и принципите за взимане на общи решения по такива важни въпроси.

Слави Трифонов, който отдавна е на нож с премиера и двамата вече не си говорят, решил да прати Балабанов, който е ниско ниво във взимането на партийни решения, за да покаже пренебрежението си към хрумката на премиера.

„Това е отчаян ход на Петков, който иска по този начин да реши вътрешно-коалиционните противоречия. Но нищо няма да постигне, защото никой няма да промени позициите си от едно ходене до Украйна“, коментираха пред Епицентър.бг от ИТН.

ХРИСТО ИВАНОВ ОТКАЗВА ДА СЪПРОВОДИ ПЕТКОВ

Христо Иванов и Атанас Атанасов се чудели кого да пратят в делегацията, защото не знаели нито с кого ще се среща Петков, нито къде ще отиде.

„Със сигурност аз няма да ходя“, заяви Христо Иванов. Атанас Атанасов, за когото се чу преди ден, че се стяга да пътува за Украйна, също вече давал заден. Правителстреният самолет ще бъде пълен с каски и бронежилетки, както обяви самият премиер, но не е ясно къде ще разтоварят, заявиха за Епицентър. бг от управляващата коалиция.

НИНОВА ТВЪРДО ПРОТИВ

В БСП също са в шок от идеята на Петков. И те научили за нея от медиите. Категорично ясно е, че вицепремиерът Корнелия Нинова няма да съпровожда премиера. Ръководството на партията ще реши утре на какво ниво да бъде нейното представителство в делегацията и дали изобщо трябва да пращат свой човек в Украйна.

Социалисти коментират, че това посещение е необмислено, необосновано и с него няма да настъпи промяна в червените линии, които те няма да прекрачат на никаква цена. За Нинова е по-важно да запази политическата си физиономия на непреклонен и принципен лидер на БСП, отколкото да приглася на неуравновесеното поведение на Кирил Петков, казват от БСП.

„Защо Петков ще ходи в Украйна, питат се мнозина. Тезата му, че искал да се сдобие с информирано мнение за ситуацията там, граничи с глупостта“, коментират в правитествени кръгове.

„По-голяма глупост Киро не може да измисли, написа в в Фейсбук бившият вътрешен министър Богомил Бонев и добавя: „Като имаш кураж и искаш информирано мнение, иди в Донецк, Луганск и Мариупол. Иди там, където осем години хората са подложени на геноцид от нацистите.
Няма да получиш информирано мнение при самите нацисти“.

Според Ивайло Калфин „толкова по-зле за управляващите, ако чакат да отидат в Киев, за да разберат какво се случва“. Бившият вицепремиер е категоричен, че в правителството „трябва да имат позиция, но тя не трябва да се използва за вътрешнополитически цели някой да се разбере с някого“.

ПРОВАЛ НА КОАЛИЦИОНННИЯ СЪВЕТ

Темата за пътуването в Украйна трябваше да бъде предмет на дебат и в утрешния лидерски коалиционен съвет. Там обаче решения все по-трудно се взимат.

Кирил Петков вече е загубил доверието на ИТН. До скоро на съветите Слави Трифонов „присъствал“ виртуално чрез телефона си, но след разногласията с Петков, престанал да си комуникира с него. Тошко Йорданов също вече отказва да ходи на тези заседания след проява на агресивно поведение от страна на премиера към него. И партията се представлява „лидерски“ от Виктория Василева.

ПРЕМИЕРЪТ С АГРЕСИВНИ ИЗБЛИЦИ КЪМ ПАРТНЬОРИТЕ

Все по-малко желание да ходи на коалиционните сбирки имал и Атанас Атанасов, който също изпитал на гърба си неуравновесения характер на Петков. Засега нервните изблици на премиера издържал Христо Иванов, но и той споделял, че на „това трябва да се сложи“ край. Затова и днес от ДБ заявиха, че вече не искат свикване на този формат, макар че тяхно бе желанието за тази сбирка в първия работен ден след Великден.

От дясната формация заявиха, че не виждат смисъл от това заседание след като миналата седмица в парламента пропадна тяхното проекто-решение за изпращане на оръжие на Украйна.

„Няма смисъл да организираме коалиционен съвет във вторник“, обяви днес Христо Иванов. Десните ще пробват другата седмица да вкарат отново решението за оръжия за Украйна в парламента, без да е минало през коалиционния съвет. А това вече обезсмисля съществуването на такъв съвещателен орган, който да координира законодателната дейност на управля вашите.

Единственият стабилизиращ елемент в коалиционната формула е председателят на БСП Корнелия Нинова, която обаче я категорично, че няма да предаде позицията на партията, дори и това да струва живота на правителството.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кулезич отсече кратко и ясно: Краят на Путин ще е новото начало за България
Next: Кирил Петков към българите: Дайте по една заплата за Украйна, както направих аз!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.