Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато нещо се обърка и всичко е с главата надолу, помнете тези 8 неща
  • Новини

Когато нещо се обърка и всичко е с главата надолу, помнете тези 8 неща

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
nboasldaskdsa.png

Досега не съм имала здравословни проблеми. Аз съм 69-годишна жена, в последната стая в края на коридора преди педиатричното отделение в началото на болницата. През последните няколко часа гледах десетки болни от рак пациенти да бъдат пренасяни на инвалидни колички и болнични легла. Никой от тези пациенти не би могъл да бъде и с ден по-голям от 17-годишен.”

Това е едно въведение от дневника на майка ми, с дата 9.16.1977. Разпечатах го и го закачих на информационното си табло преди десет години. До днес все още е там и продължава да ми напомня, че има нещо, за което винаги, винаги, винаги да бъда благодарен. И няма значение колко добре или зле са нещата, аз трябва да се събуждам всяка сутрин благодарен за моя живот, защото някой някъде отчаяно се бори за неговия.

Истина е твърдението, че щастието не е отсъствие на проблеми, а способността да се справим с тях. Представете си всички невероятни неща, които мозъкът ви може да обхване, ако не беше толкова нежно впримчен около вашите битки. Винаги гледайте какво имате, вместо какво сте загубили. Не става въпрос за това, което си струва и светът ти го отнема, въпросът е какво правиш с това, което си изгубил.

Не изпускай тези оферти:

1. Болката е част от израстването

Понякога животът ни затваря врати, защото е време да продължим напред. И това е нещо хубаво, защото ние често не помръдваме, освен ако обстоятелствата не го наложат. Когато времената са трудни, припомнете си, че никоя болка не идва без някаква цел. Отдалечете се от това, което ви наранява, но никога не забравяйте поуката. Само защото се борите не означава, че се проваляте. Всеки голям успех изисква някакъв вид заслужена борба, за да го има. Хубавите неща изискват време. Останете вдъхновени и позитивни. Всичко ще дойде заедно, може би не веднага, но накрая ще дойде.

Запомнете, че има два вида болка: болка, която наранява и болка, която ви променя. Когато се отдадете на живота вместо да му се съпротивлявате, и двата вида ви помагат да израснете.

2. Всичко в живота е временно

Всеки път, когато вали, спира да вали. Всеки път, когато сте наранени се излекувате. След тъмнината винаги идва светлина – припомняте си това всяка сутрин, но все още често го забравяте, избирате да вярвате, че нощта ще продължи завинаги. Няма. Нищо не трае вечно.

Така че, ако нещата са наред сега, радвайте се. Няма да е завинаги. Ако не са наред, не се тревожете, защото също няма да е завинаги. Само защото животът не е лесен в момента не значи, че не можете да се смеете. Само защото нещо ви притеснява не значи, че не можете да се усмихвате.

Всеки момент ви дава възможност за ново начало и за нов край. Всяка секунда имате втори шанс. Просто трябва да го грабнете и да се възползвате по най-добрия начин от него.

3. Притеснението и оплакванията не променят нищо

Тези, които се оплакват най-много, вършат най-малко. Винаги е по-добре да се опитате да направите нещо велико и да се провалите, отколкото да не правите нищо и да успявате. Ако загубите-това не е краят, краят е когато не правите нищо, но се оплаквате. Ако вярвате в нещо, продължавайте да опитвате. Не допускайте сянката от отминалия мрак на прага на своето бъдеще. Прекарването на днешния ден в оплакване от вчерашния няма да направи утрешния по-светъл. Започнете да действате веднага. Оставете това, което сте научили да подобри живота ви. Направете промяната и никога не поглеждайте назад.

Не съжалявайте за това, което се случва по време на дългото пътуване. Помнете, че истинското щастие пристига само, когато спрете да се оплаквате и започнете да сте благодарни за всички проблеми, които нямате.

4. Белезите ви са символ на вашата сила

Никога не се срамувайте от раните, които животът ви е оставил. Белегът означава, че болката е свършила и раната е затворена. Това означава, че сте преодолели болката, научили сте си урока, станали сте по-силни и сте се придвижили напред. Белегът е татуировка на триумфа, с която да се гордеете. Не позволявайте да станете заложник на своите рани. Не позволявайте, те да са причина да живеете живота си в страх. Не можете да накарате белезите в живота ви да изчезнат, но можете да промените начина, по който гледате на тях. Можете да започнете да виждате своите белези като знак за сила, а не за болка.

„Раната е мястото, откъдето светлината влиза в теб.”, казва Руми. Нищо не може да бъде по-близо до истината. Най-силните души изплуват след страданието, най-силните характери в този свят са белязани. Виж своите рани като знак за „ДА” „АЗ ГО НАПРАВИХ”, „Аз оцелях и имам своите белези, за да го докажа! И сега имам възможност да израсна дори по-силен.”

5. Всяка малка борба е стъпка напред

Търпението в живота не е в това да чакаш, това е способността да запазиш доброто си отношение, докато работиш здраво за мечтите си, знаейки че работата няма никаква стойност. Така че, ако ще опитвате, отделете време да стигнете чак до края. В противен случай, няма смисъл да започвате. Това може да означава да загубите стабилност и комфорт за малко, а в някои случаи дори и ума си. Може да означава,че няма да ядете каквото искате или да спите, където обикновено в продължение на седмици. Може да означава да жертвате връзки и всичко това не е необичайно. Може да означава да приемате подигравки от връстниците си. Може да означава много време в самота. Самотата, въпреки това е подарък, който прави великите неща възможни. Дава ви пространството, от което имате нужда. Всичко останало е тест за вашата решителност, за това колко силно искате нещо. Ако го искате, ще го направите въпреки възможността за провал и отхвърляне и всяка стъпка ще ви кара да се чувствате по-добре, отколкото което и да е друго нещо, което можете да си представите. Ще разберете, че белегът не е „намерен” на пътя, той е пътят. И си струва. Така че, ако ще опитвате, опитвайте до края. Няма по-приятно чувство на света…….няма по-приятно чувство от това, да знаеш какво означава да бъдеш жив.

6. Негативизмът на другите хора не е ваш проблем

Бъдете позитивни, когато негативизмът ви заобикаля. Усмихвайте се, когато другите се опитват да ви съборят на земята. Това е един добър начин да поддържате своя ентусиазъм и фокус. Когато другите хора се държат лошо, продължавайте да бъдете себе си. Никога не позволявайте нечия чужда горчивина да промени личността, която сте. Не може да приемате всичко прекалено лично, дори да изглежда лично. Рядко хората правят нещата конкретно заради вас. Правят ги заради себе си.

Преди всичко не спирайте да впечатлявате този, който ви е казал, че не сте достатъчно добри. Хората говорят въпреки това, което правите и колко добре го правите. Така че първо се тревожете за себе си, преди да се тревожите за това какво мислят другите. Ако силно вярвате в нещо, не се страхувайте да се борите за него. Голямата сила идва от преодоляването на това, което другите мислят, че е невъзможно. Шегата настрана, животът се случва само веднъж. Това е то! Така че, по- често правете каквото ви прави щастливи и бъдете с тези, които ви карат да се усмихвате.

7. Каквото е трябвало да бъде, в крайна сметка ЩЕ БЪДЕ

Истинската сила идва, когато имате толкова много неща, за които да плачете и да се оплаквате, но вместо това вие предпочитате да се усмихвате и да оценявате живота си. Има благословия скрита във всеки белег по лицето ви, но вие трябва да имате желание да отворите сърцето и ума си, за да я видите. Не можете да принудите нещата да се случат. Можете само да се побъркате, опитвайки се. В един момент трябва, да оставите това, което трябва да бъде, просто да бъде.

И на края да обичаш живота си, означава да вярваш на интуицията си, да се възползваш от възможностите, да губиш и да намираш щастие, да споделяш спомени и да се учиш от преживяванията си. Това е много дълго пътуване. Трябва да спрете да се тревожите, да се чудите, да се съмнявате за всяка стъпка по пътя си. Смейте се на объркването, живейте съзнателно в момента и се наслаждавайте на живота си, какъвто ви се предоставя. Може да не финиширате точно, където сте решил да отидете, но в крайна сметка ще пристигнете точно където трябва.

8. Най-доброто, което можете да направите е да продължавате да вървите

Не се страхувайте да се обърнете назад – да опитате отново, да обичате отново, да живеете отново и да мечтаете отново. Не позволявайте на жестоките уроци да ожесточат сърцето ви. Най-добрите уроци на живота най-често са научени в най-лошия момент и от най-лошите грешки. Има моменти, когато изглежда, че всичко, което може да се обърка се обърква. И може би се чувствате сякаш ще бъдете вкопчени в този коловоз завинаги, но няма. Когато се чувствате изоставени помнете, че понякога нещата трябва да са много зле преди да могат да станат добре. Понякога трябва да преминете през най-лошото, за да достигнете до своето съвършенство.

Да, животът е суров, но вие сте силни. Намирайте сили да се смеете всеки ден. Намирайте куража да се чувствате различни, а също и красиви. Опитайте със сърцето си да накарате и някой друг да се усмихне. Не се притеснявайте за нещата, които не можете да промените. Животът е прост. Животът е щедър. Говорете искрено. Работете усърдно. Дори и да паднете ниско, продължавайте да вървите. Продължавайте да израствате./change-life.eu

Continue Reading

Previous: Поставете 3 монети в сол: Ето какво прекрасно нещо ще Ви се случи през годината!
Next: Избери си филийка и тук ще разбереш нещо много интересно!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.