Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кои страни останаха верни на Путин и защо?
  • Новини

Кои страни останаха верни на Путин и защо?

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
putinukkkkrainanana.png

Можете да споделите с приятели от тук:

След манипулираните президентски избори през 2020 година Минск затвърди статута
си като най-верен съюзник на Москва. Беларус обърна гръб на съседна Украйна, където
много беларуски дисиденти потърсиха убежище.

 

Русия по традиция е най-важният търговски партньор за Беларус. Москва е най-важният
доставчик на петрол и газ, а и двете страни са свързани като членки в Евразийския
икономически съюз, в който влизат още Армения, Казахстан и Киргизстан.

Геополитически Беларус играе ролята на стратегическа буферна зона между Русия
и НАТО. Минск членува и във военната Организация по договора за колективна сигурност,
създадена от Москва. В нея влизат още Казахстан, Армения, Киргизстан и Таджикистан.

 

Казахстан

Путин вижда Казахстан като “един от най-близките стратегически съюзници и партньори
на Русия”. Тази обвързаност пролича и по време на последните безредици в началото
на годината. Тогава Путин изпрати в Алмати руски войски и специални части, за
да защитят президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев.

Казахстан е важен за Русия както по геостратегически, така и по икономически
причини. Като територия това е деветата по големина държава в света, която разполага
с огромни залежи от нефт и газ. Повечето тръбопроводи в Казахстан принадлежат
на руския гигант “Газпром”. Русия е и най-важният търговски партньор на Казахстан.

 

Китай

Пекин и Москва демонстрираха единството си съвсем наскоро – в началото на февруари,
когато се срещнаха двамата президенти. Междувременно обаче атмосферата помежду
им се заоблачи. На спешното заседание на Съвета за сигурност на ООН на 22 февруари
2022 Китай не взе страната на Руската федерация, а призова враждуващите към сдържаност.

Отношенията между Москва и Пекин са всичко друго, но не и балансирани. Китай
е по-важен за Русия, отколкото обратното. Русия внася от Китай една пета от всички
влизащи в страната стоки, докато при Китай делът на стоките, внасяни от Русия,
възлиза само на 2,4%. Независимо от това през 2021 стокооборотът между двете държави
нарасна с 36 процента.

 

Армения

Като бивша съветска република Армения е икономически зависима от Русия и поддържа
близки връзки с Кремъл. Тя членува както в Евразийския икономически съюз, така
и в Организацията за колективна сигурност. 80% от енергийните нужди на кавказката
държава се задоволяват чрез руски внос. Русия е и най-големият търговски партньор
на Армения.

В същото време правителството на арменския държавен глава Армен Саркисян се стреми
към сближаване със Запада. Армения членува в Съвета на Европа, а от 2017 година
има и споразумение за партньорство с ЕС.

 

Унгария

В Европа Москва залага на неколцина съмишленици. Двама от най-близките са унгарският
премиер Виктор Орбан и сръбският президент Александър Вучич.

Орбан и Путин минават за политически приятели. През 2017 година Орбан купи руски
ядрени реактори и подписа споразумение за съвместни руско-унгарски изследвания
в космоса. Освен това Унгария внесе руската ваксина срещу коронавирус “Спутник”,
която не е сертифицирана в ЕС, пише Дойче веле.

За награда Унгария получава руски газ на приятелски цени. А това е добре дошло
за Орбан. В момента той е благодарен за всяка подкрепа, защото на 3 април в Унгария
предстоят избори, а над главата му е надвиснала заплахата от съкращаване на еврофондовете.
Според решение на Европейския съд от 16 февруари, Европейската комисия може да
съкращава средствата от европейския бюджет за членки на ЕС, които имат проблеми
с върховенството на закона.

 

Сърбия

Сръбският президент Александър Вучич също получава предизборна подкрепа от Москва.
Медиите съобщават, че Русия прави гигантска отстъпка в цените на газа за Сърбия,
валидна до май. А това може да се отрази върху изборите на 3 април.

Вучич и много негови сънародници смятат Русия за “по-големия брат”. Сръбският
президент се обявява против санкциите срещу Русия. А през 2019 година Сърбия стана
първата европейска страна, сключила споразумение за свободна търговия с Евразийския
икономически съюз.

Но Белград води двойнствена политика, въпреки политическата си и културна близост
с Русия. Сърбия е кандидатка за членство в ЕС и иска да намали икономическата
си обвързаност с Русия. Затова се работи и над изграждане на тръбопровод, чрез
който Сърбия да се свърже с гръцката газопреносна мрежа.

Венецуела

Путин се радва на симпатии в няколко латиноамерикански държави. Показа го и посещението
в Москва на бразилския президент Болсонаро, който беше приет от Путин в средата
на февруари – в разгара на руско-украинския конфликт. На 19 февруари Русия официално
получи подкрепа и от Венецуела, чийто президент Николас Мадуро е един от най-верните
съюзници на Путин.

Близките отношения между двете страни стъпват върху военно и икономическо сътрудничество.
От 2006 година досега Москва е отпуснала на Каракас близо 17 милиарда долара кредити,
голяма част от които са използвани за закупуване на руско оръжие. Експертката
Александра Ситенко казва, че тези оръжия между другото се използват и за маневри
край границата на Венецуела с Колумбия. А Колумбия е единствената латиноамериканска
държава, която се води “глобален партньор на НАТО”. Тъкмо поради това Москва смята
партньорството си с Венецуела за “стратегическо”.

Двете държави са тясно свързани и в областта на енергетиката. Според Ситенко,
Русия много иска да установи контрол над залежите на петрол във Венецуела, които
са най-големите в света. От 2017 година насам 51% от дяловете в държавната петролна
компания на Венецуела се намират в руски ръце.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Болка в NOVA: Краси Радков взе страховито решение заради Капките
Next: Чавдар Стефанов: Може да прогнозираме край на Путин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.