Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой бутна турския сериал по БТВ? Eто го гърба на милионерите Иван и Андрей
  • Новини

Кой бутна турския сериал по БТВ? Eто го гърба на милионерите Иван и Андрей

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
adgfshhtrhrherhe.png

Зрителите на БТВ приеха далеч по-благосклонно постъпката на Антон Хекимян, отколкото това, което им погодиха с турския сериал.

Феновете на турския сериал „Опасно изкушение“ по БТВ са бесни на „Фермата“.

Те трябваше да сменят начина си на живот и да стоят до по-късно пред екрана заради Иван и Андрей.

Вече турският сериал в програмата по БТВ започва в 22 часа след Фермата.

Гневът им се прехвърли върху Иван и Андрей, които с обичайните си коментари, на които вече сме свикнали бавели предаването и старта на сериала.

По традиция всички са под ножа както се казва, почти няма участник, който да не е критикуван по една или друга причина.

 

Но двамата водещи от години са под обстрел и сега още повече врагове си докараха след смяната на времето на излъчване.

Мнозина са на мнение, че рейтингът на предаването се е сринал и затова от телевизията са предприели тази рокада.

 

Ето част от коментарите:

Ами не гледайте за да не се ядосвате!!! Аз и много други зрители сме се отказали от този водевил

Толкова е нагла БТВ телевизия, изместиха турския сериал и тези лигави водещи крадат от времето на филма, стават все по нагли!!!!

Дори ядосан кандидат за участник се включи за да подкрепи тези, които са за турския сериал.

Че ти сега ли разбра за тези двамата, бях на кастинг и им го казах в очите….

И сигурно затова 3-ти път не ме номирират!

Да, изчерпиха се ! От година на на година става все по зле!

ЗАПРИЛИЧА на ПРЕДАВАНЕТО БИГ БРАДЪР!

 

Има и такива, които ги харесват и са им фенове.

Понякога се лигавят, но понякога говорят и умни неща. Аз ги харесвам заради умните приказки които се проникват чат-пат измежду другите.

Те са си такива, аз им свикнах и не ме дразнят.

Упорити, предприемчиви и добри продуценти.

Много са свободни пред камера и не е лош хумора и разсъжденията им по важни житейски теми.

Не че на двамата им пука какво е мнението на хората за тях, с годините са свикнали на какво ли не и дори се шегуват с това.

Почти всеки финал на епизод завършват с думите: „И нека сега хейта започне!“.

Тук обаче някой се сети кой стои зад думите им.

„Не са виновни те. Четат какво им е написал Мирон.“

Изобщо сценаристът Мирон Крумов е скритият сив кардинал зад кадър на Фермата.

 

Той дирижира действията, думите и поведението на Иван и Андрей, а вероятно така дърпа и конците на цялото предаване.

Той е истинският гръб на Иван и Андрей и ако трябва да се търси кой е отговорен за рокадата с Опасно изкушение вероятно той е човекът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще се случи ли? Българите искат 4-дневна работна седмица
Next: БТВ изпусна кадри, които България не трябваше да вижда

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.