Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой иска да унищожи фермата на Димитър и Ралица от странджанското село Индже войвода?
  • Новини

Кой иска да унищожи фермата на Димитър и Ралица от странджанското село Индже войвода?

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
insjdasjdjasdas.png

ДАНС и Жандармерия нахлуха във фермата на Димитър Станчев от село Индже войвода. Показната акция е проведена вчера.

Тя е по сигнал и вероятно се касае за средства от европейски фондове. Три джипа са спрели пред стопанството, от които излезли качулки и почнали да проверяват кошер по кошер, сякаш залавят топ престъпник.

Това алармират Флагман.бг жители на селото, които са останали потресени от показната операция.

Днес жители на странджански общини в Бургаска област се събраха на главния път за Малко Търново – в района на Босна, за да изразят подкрепата си за младия фермер и семейството му. Там е сборният пункт и на институциите, които ще извършат проверка във фермата днес.

Не изпускай тези оферти:

„В Странджа хората, които се опитват да направят нещо, се броят на пръстите на една ръка. Димитър и Ралица Станчеви са млади хора, които милеят за този регион, които са избрали да останат тук и със зъби и нокти да се борят за това, което са постигнали до този момент.

Някой просто е решил с лека ръка да го съсипе, да унищожи едно име, градено с години с много труд и усилия.

Този по донос е буквално разкатан до такава степен, че му иде да се откаже от всичко. Все пак това е българин, баща на 4 деца, който е избрал да живее в Странджа“, казват съседи на семейството.

В подкрепа на Димитър Станчев твърдо застава и кметът на община Малко Търново Илиян Янчев. Въпреки че селото се намира на територията на Созопол, Янчев е категоричен, че не дели хората на общини. Странджа е една обединена общност, без значение дали е в Малко Търново, Созопол, Царево или Средец, ние граници нямаме, заявява той.

„Събрахме се на Босна заедно с кмета на община Созопол Тихомир Янакиев, за да разберем повече за извършената проверка. Там бяха няколко коли на жандармерията, Държавен фонд „Земеделие“, имаше и много хора, които подкрепят Димитър и Ралица Станчеви“, каза Янчев.

„Това семейство го познавам от години. Млади хора с 4 деца, които непрекъснато работят, за да докажат, че нещата могат да се случат и тук. И успяха.

Димитър е избран за фермер на годината, пчелар на годината. Изгради едно име с много труд от цялото семейство. Но понеже ние сме царе на завистта и доносничеството и излезе, че този човек е най-черният, най-големият престъпник. Това не е човек, който може да извърши тежко престъпление.

Димитър, както и цялото му семейство са най-добрите хора в региона. Те са Странджа, именно затова е кръстена така и фирмата им – синоним на добротата и любовта, която дава тази планина“, каза Янчев пред наш репортер.

Той смята, че всеки един сигнал трябва да се провери, но не по този начин – с нахлуването на полицаи с качулки и тежки джипове. И настоява такава да бъде извършена и на този, който пуска доноса.

„Не може по някакъв елементарен начин да се очерни човек, който е дал толкова много за родината си.

И какво ще правим – ще броим колко са пчелите, защото някой, който от онзи ден е в Странджа, иска да завземе територия, да събори някой, който е направил име, за да застъпи по един нечестен начин?! Унизително и обидно е“, категоричен е Янчев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо киселото зеле става горчиво и меко – ето какво не знаят повечето домакини
Next: Мама ме научи как да готвя пиле в буркан: Моментално свършва, още щом го сложа на трапезата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.