Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмарни новини за апокалипсиса по Черноморието, срути се мост, има блокирани деца
  • Новини

Кошмарни новини за апокалипсиса по Черноморието, срути се мост, има блокирани деца

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
fdsafsdfwqwqwqw.png

Хотели също са под вода в Царево. Там е обявено бедствено положение заради обилните валежи, които не са спирали през цялата нощ.

bTV съобщава за сигнал от жена, чието дете е на лагер в града.

 

„В момента хотелът е абсолютно наводнен и няма ток. Всички са блокирани“, пише тя.

Жената изпрати и видео кадри, на които се вижда как водата нахлува в хотела.

 

„Вече 20-и час продължава да вали, първоначално беше със силни светкавици… буря, която през цялата нощ не спря. В момента продължава да вали, положението в Царево е ужасно“, разказва пред БНТ Диана Кънчева за обстановката в града, където тази сутрин бурята предизвика наводнение и откъсна пътища.

Няма ток от около час.

От общината със системата за сигнализиране предупредиха всички жители да се качат на високите етажи, тъй като има опасност от наводнение, каза още Кънчева.

Рухна единият от мостовете, вовдещи към царевския кв. Василико. Преливащата река, която преминава през морския град, е подронила основите на съоръжението и към момента почти половината от асфалтовата покривка по него е пропаднала във водата.

С това достъпът до квартала се осъществява по обходни маршрути, но ситуацията е критична, тъй като по този път се осъществява достъпът и до плаж Нестинарка, за който може да се каже, че към момента не съществува. Ивицата е под вода.
Няма данни за издирвани хора, поне засега. Положението обаче е повече от критично.

 

Със заповед на кмета на община Царево е обявено бедствено положение на територията на общината и е разпоредена евакуация на част от хората, намиращи се в засегнатите от дъждовете райони.

На място заседава кризисен щаб, който оценява ситуацията. Създадена е необходимата организация за привличане на допълнителни сили и средства от структури на вътрешното министерство /включително „Гранична полиция“ и жандармерия, от област Бургас и съседните области/. На терен работят екипи на пожарната и полицията.

Придошлите реки са предизвикали щети по инфраструктурата, включително по мостови съоръжения. Затворен за движение е  главният път между Царево и Синеморец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Царево: Най-силният дъжд тепърва предстои, моля ви, направете това
Next: Изплува шокираща връзка между убития 15-г. Филип и загиналият Явор на Сливница

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.