Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил
  • Новини

Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
tqwreherherher.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В света, пълен с неизвестност и непостоянство, е трудно да открием хора, достойни за нашето доверие. Способността да се доверим обаче, не зависи само от другите, но и от нас – от нашите вътрешни убеждения, страхове и надежди. Забележително е, че аналогична характеристика присъства и при животните.

Те имат необяснимата способност интуитивно да разпознават доверието, което ние им предлагаме.
Тази статия представя историята на Фрезър – майката крава, която се довери на човека по време на едно от най-критичните й моменти.

Фрезър е крава, която се бореше със здравословни проблеми и бе на път да роди първото и, за съжаление, последното си теле.

По време на процеса на раждане, тя изпитва непреодолими затруднения, но не бе сама. Исмаил, човекът, който я грижеше, бе с нея през цялото време, усилено работейки за да й осигури утеха и помощ. В знак на благодарност, Фрезър се отплати на Исмаил с любов, демонстрирана чрез нежни целувки.

След като процесът на раждане приключи, Фрезър започна да плаче.

Да, наистина. Тази майка крава плачеше със сълзи, които се стичаха по бузите й. Независимо от факта, че новороденото й бе в безопасност, тя продължаваше да целува Исмаил – това беше начинът й да изрази благодарността си към него.

Фрезър сякаш искаше да каже: „Грижи се добре за дъщеря ми, вярвам ти!“. След това, здравословното състояние на Фрезър се влоши и тя бе отведена във ветеринарната клиника, докато малката Сави остана под опеката на Исмаил.
На следващия ден, за съжаление, Фрезър почина.

Но доверието, което тя бе поставила в Исмаил, не бе забравено. Той пое задачата да грижи за малката Сави и да й осигури благоприятна среда за растеж в рамките на Fundacion Santuario Gaia (Фондация Gaia Sanctuary), заедно с други крави и бикове.

Тази история ни напомня за неподценената емоционална сложност на животните, доказвайки ни, че и те, както хората, са способни на големи и непоколебими чувства. Фрезър може да не е вече с нас, но нейният дух и доверието, което тя постави в Исмаил, ще продължат да живеят в Сави.

Исмаил, от своя страна, е чудесен пример за създаване на доверие и посветеност към животните, демонстрирайки възможността за силни връзки между човека и животното.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Истина е новината за новия водещ на Стани богат, политика П.С. заменя Михаил Билалов
Next: Още при раждането й съобщават, че дъщеря й е загинала, но след много години те се срещат за първи път

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.