Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крадците обират домовете ни по нова схема, а ключари разкриха спасението
  • Новини

Крадците обират домовете ни по нова схема, а ключари разкриха спасението

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sdfgsdfvgfdgdfhfdghfg.png

С нов качествен патрон за около 300 лева ключарите могат да направят входната ви врата практически неразбиваема. Това заявиха експерти от бранша, цитирани от вестник „Телеграф“ по повод традиционно увеличаващите се кражби с взлом от домовете покрай празниците, когато много хора пътуват.

Цената е без монтаж, който специално в столицата средно струва по 40-50 лева, но може да нарасне в зависимост от модела на вратата и някои технически специфики.

„Това е цената ни за работа при всяко посещение на адрес. Понякога може да се наложат и допълнителни дейности и евентуално второ идване, но в крайна сметка сумата стига максимум до стотина лева“, коментира експертът Михаел Буй, който работи основно в района на столичния район „Младост“, но го търсят на адреси и в цяла София.

Качествените патрони са на австрийски, израелски, италиански и български фирми. Според различните размери и стандарти на ключалките те могат да стигнат цени и от 1000 лева. Имат и защита по отношение на изработването на дубликат на ключовете, което става само при наличието на съответна карта за сигурност, която гарантира уникалност и върви заедно с патрона.
Профилактика

Освен подсилени патрони, които да се сложат на всякакъв тип брави с цени от 15 до 315 лева, ключарите правят и профилактика на входните врати.

„Оглеждаме къде има дупки, откъде може да се проникне, за да се разбие патронът, проверяваме дали е достатъчно надеждна бронировката. Тя е това, което пази от популярните сред крадците инструменти кози крак и меча лапа. Тази профилактика е хубаво да се прави периодично“, коментира още Михаел Буй.

„Крадците вече работят на пръсти, не вдигат никакъв шум. Никой не тръгва да влиза заедно с касата и не носи къртачи и флексове.

Затова е най-важно да имате сигурен патрон. Мога да кажа, че има такива, които са на практика неразбиваеми. Те са подсилени в краищата, за да не може да бъдат счупени, направени са от закалена стомана, с щифтове, без пружини“, каза Буй.
Сътрудничество

Най-добрите ключари често си сътрудничат и с полицията. Налага им се да отварят врати при различни инциденти, при които органите на реда нямат заповед за обиск, а обстоятелствата не отговарят на критериите, при които се определя, че е налице неотложност.

„Последният случай, при който ме повикаха, бе, когато мъж се бе заключил заедно с жена си, а полицаите бяха наясно, че на негово име има регистрирано оръжие и трябваше да са сигурни, че скандалът няма да има по-сериозни последици“, разказа Михаел Буй.

„Иначе се случва хората да разберат, че някой е влизал в домовете им чак като ме повикат заради блокирал патрон. Някои крадци дори имат време да заключат след себе си.

Не е приятно да установиш по този начин, че си жертва на престъпление. Физиономиите на клиентите често казват много. Бързам да си свърша работата и да си тръгна“, признава ключарят.
Избор

Пазарът в България като цяло предлага богат избор на качествени блиндирани врати. Специалистите обаче съветват да не се обръща внимание само на визията.

„Важно е да сте наясно какво точно купувате и да се информирате за обкова, бронировката, системата за заключване и възможностите тя бъде подобрена. Като цяло мога да кажа, че единствено китайските врати са твърде голям компромис дори за клиентите с най-малки финансови възможности. Според мен те изобщо не бива да се продават“, каза експертът Виктор Попов.

Като цяло най-масовите на пазара за турските врати, които обаче варират като качество и отговарят като размер на стандартите в строителството, което осигурява по-бърз и лесен монтаж. Те отговарят и на добрите изисквания за шумоизолация.

Масово обаче търговците препоръчват българските варианти, които се правят по поръчка от различни фирми и по отношение на сигурността са наистина надеждни. Те дори печелят награди на международни изложения.
Механичната защита е най-сигурна

Специалистите по отношение на блиндираните врати се обединяват около мнението, че инвестирането в качествена механична защита гарантира много по-голяма сигурност от предлаганите електронни ключалки. Те са уязвими, защото и крадците също се развиват технологично.

Освен това са по-скъпи и сами по себе си свидетелстват за по-висок стандарт, а бандитите все повече залагат на наблюдението при набелязването на целите си, за което „Телеграф“ вече писа.

„Не препоръчвам вратите с електронно заключване, защото се случва да дефектират и така самите те създават на собствениците си сериозни проблеми и скъпи поправки, без които не могат да влязат по домовете си“, каза експертът Виктор Попов и уточни, че става дума за по-бюджетните и достъпни варианти.

Качествените врати с електронно заключване и възможност за управление от разстояние са на цени от около 5000 лева. Иначе вратите от среден и висок клас на пазара предлагат достатъчно солидна механична защита с многоточково заключване, качествен обков и бронировка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имотният балон ще се спука всеки момент! Ето какво ще се случи с цената на жилищата
Next: 9000 лв. стартова заплата в българският Лас Вегас – ето условията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.