Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на запека! Цялостно прочистване на червата с домашен продукт. Запомнете тази рецепта, може да помогне
  • Новини

Край на запека! Цялостно прочистване на червата с домашен продукт. Запомнете тази рецепта, може да помогне

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
fdghfghrherher.png

При запек е необходимо да се промени диетата и да се увеличи физическата активност. Ще ви помогне и това домашно сладко.

Причината за ленивите черва и трудностите с изпразването им може да бъде липса на движение, стрес, възраст, лекарства, някои витамини, недостиг на растителни фибри и вода в диетата, но може да е и вторичен ефект от някои други заболявания.

Това домашно сладко представлява вкусна смес, която помага при запек. Разбира се, необходима е консултация с лекар и лабораторни изследвания и анализи, за да се установи източникът на проблема.

Въпреки че, запекът може да изглежда безвреден, не е, особено ако продължава с месеци. Характеризира се със затруднена или рядка дефекация, твърди изпражнения или усещане за непълно изпразване на червата.

Според статистиката около един на всеки десет души има такива проблеми. Запекът основно трябва да се лекува не само заради болката и подутия стомах, но и защото отпадъчните вещества трябва да останат в тялото възможно най-кратко.

Затова е важно да се опитват природни рецепти.

Лечебното сладко трябва да се консумира само по една супена лъжица на ден, но няма проблем, ако ядете и повече. Най-добре е да го включите в закуската с овесени ядки или да го намажете върху филийка пълнозърнест хляб.

Това сладко ще помогне за насърчаване на нуждата да ходите до тоалетната по-често и ще омекоти твърдите изпражнения. Освен това е и много вкусно.

Необходими продукти:

150 г сини сливи

150 г пресни фурми

300 мл вода

Начин на приготвяне:

Измийте сините сливи и фурмите под течаща вода. Първо нарежете сливите на възможно най-тънки филийки. След като нарежете сливите, преминете към фурмите и отстранете костилките и ги нарежете.

Винаги купувайте фурми от магазин за здравословни храни, защото са богати на фибри.

Сложете нарязаните сливи и фурми в предварително завряла вода, покрийте тенджерата и продължете да варите още 10 минути, докато плодовете омекнат. Разбърквайте от време на време.

Лечебното сладко е готово, когато се образува гъста смес и всички съставки се обединят, тоест когато водата се изпари. В това сладко не трябва да се добавя захар или друг подсладител.

Сложете сладкото в купа да се охлади, след което го прехвърлете в буркан. Сладкото трябва да се съхранява в хладилник и да се консумира по 1 супена лъжица дневно за закуска или вечеря.

Количеството ще ви стигне за 20 дни.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво разкриха архивите на Държавна сигурност за Алексей Петров и неговата дейност
Next: Задържаха княгиня Калина след кръвната проба и конфискуваха колата й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.