Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на напрежението! Денков с голяма новина от МС
  • Новини

Край на напрежението! Денков с голяма новина от МС

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
asdcdsvkjsdfkvdkfvfd.png

Министър-председателят акад. Николай Денков и министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се срещнаха с представители на браншови организации на земеделски производители.

В рамките на срещата бе подписано споразумение между правителството и част от сектора.

„Това, което добавихме, е една единствена точка, съгласно, която сформираме група, която ежемесечно ще следи изпълняването на споразумението и ще обсъжда важните въпроси за сектора“, уточни Денков.

„В тази група ще участват представители и на други браншови организации от земеделието, които пожелаят“, съобщи на свой ред земеделският министър Кирил Вътев.

„Разписахме едно споразумение, което касае всички земеделски производители. Финиширахме един процес, който течеше от повече от месец и половина, два“, посочи Илия Проданов, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

От браншовите организации благодариха на всички замесени и изразиха надежда, че свършеното ще е в полза на всички земеделци.

Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов обясни, че това е нещо ново, почнало се от нулата и са стигнали дотук.

„Много са важни законите, надявам се до края на година да се изпълнят всичките“, добави той.

Дотук се стигна в петък след поредната срещу между фермерите и правителството, когато стана ясно, че вече има разбирателство по трите вида точки от декларацията, която бяха поставили предварително от Българската аграрна камара.

Ето какво е записано в документа.

Сектор зърнопроизводство ще бъде подпомогнат при следната модулирана ставка :
От 1-3000 дка – 20 лв/дка (10 лв до 31.3 и 10 лв до 30.9 )
От 3000 дка до 6000 дка – 10 лв/дка ( 5лв до 31.3 и 5 лв до 30.9 )
От 6000 дка до 10000 дка – 5 лв/дка ( 2,5 лв до 31.3 и 2,5 лв до 30.9 )

Стопанства над 10000 дка ще получат за първите си 10000 дка по горе посочените ставки.

Вторият транш до 30 септември ще се случи само при удължаване на регламента за помощта за Украйна, който към момента действа да 30 юни.

Относно законодателната част земеделците се договориха за промени в:
– Закона за собствеността и ползването
– Закона за арендата
– Закона за браншовите организации
– Закона за Аграрната камара
– Закона за търговията с храни
– Закона на кооперативите
– ЗКПО

Относно „зелените“ и международни изисквания в споразумението е записано:
– Българската държава ще защитава в Европа позиция, която да защити интересите на българските стопани относно търговията с Украйна.
– Ясна позиция по дерогацията на ДЗЕС 6,7,8 за тази стопанска година
– Ясна позиция на България относно натиска по линия на зелената сделка

През седмицата министър-председателя е поел отговорност при съставяне на бюджета на МЗХ за следващата година да се вземе предвид всички нужди на земеделските производители преди окончателното му приемане в НС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заляха офис на А1 в Карлово с боя
Next: Тутманик 3:1 – чаша мляко, чаша брашно, чаша сирене. Бъркаш, печеш и въздишаш от удоволствие:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.