Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красавица срещна клошар пред магазин, омъжи се за него, роди му две деца
  • Новини

Красавица срещна клошар пред магазин, омъжи се за него, роди му две деца

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
krkalsoharrr.jpg

Ослепителна блондинка срещна бездомник пред супермаркета, омъжи се за него и му роди две деца. Сърцераздирателната й любовна история се появи в социалната мрежа TikTok.

В едно от видеата си Жасмин Гроган разказа как пред магазина срещнала бездомника на име Маколи Мърчи. Тя решила да помогне на непознатия и му предложила пари, но той отказал.

Младата жена споделя за невероятната си любовна история. Тя открива своя обичан пред супермаркет. По това време обаче, мъжът е безприютен, а Жасмин Гроган, излизайки от магазина, му предлага пари, които той отхвърля.

„Влязох да пазаря в магазина, само че не можех да спра да мисля за бездомния мъж, застанал пред входа. Когато излязох на открито го попитах дали мога да му помогна с пари, той отвърна не. Попита ме дали желая помощ с носенето на покупките си и аз се съгласих.

Предложих да му дам нещо за ядене. Беше му неловко, само че се съгласи и отидохме на вечеря. Говорихме дълго за живота му. Отидох и му купих дребен телефон, с цел да поддържаме връзка, имаше нещо друго в него. Взех му стая в хотел и се прибрах. Поддържахме връзка. Не можех да спра да мисля за него,” споделя Жасмин.

Двамата започват да си пишат съобщения, преди да излязат още веднъж на среща.

Благодарен за щедростта на Жасмин, Маколи ѝ написа: „Оправи деня ми, благодаря ти доста за всичко, ти си невероятна. Не мога да спра да мисля за теб хх.”

„Не е нужно да ми благодариш, и аз не мога да те извадя от главата си “, дава отговор тя.

Не след дълго Жасмин го кани на обяд.

„Взех му нови дрехи. Поканих го в дома си и му споделих, че може да остане през нощта, само че в крайна сметка той остана доста повече от една нощ “, добавя тя.

„Влюбихме се от пръв поглед. Знаех, че той мъжът за мен. Беше толкова благ. “

„След няколко срещи той си обръсна брадата. В следствие си направи нови зъби и откри в действителност добра работа. Оттогава не сме се разделяли, “ споделя тя.

Канадската двойката са задружни и доста щастливи. И с цел да направи актуалната любовна история завършена, Маколи предлага брак на Жасмин – даже към този момент имат две деца.

„Толкова се радваме, че пътищата ни се пресякоха и имаме вяра, че нищо не е инцидентно. Той направи живота ми толкова по-добър и не мога да си представя да не съм с него “, споделя тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Две коли са смачкани до неузнаваемост след зрелищно меле на АМ Тракия
Next: Дъжд от пари в Разград: Щедър банкомат даде грешка и засипа хората с пачки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.