Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си
  • Новини

Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sdvdfvkfdkbkfdbgfjbjgbf.png

 Тя напуска сцената, на която бе повече от 60 години.

Кариерата й започва в далечната 1961 година, а последните ѝ три концерта ще бъдат през ноември, съобщава самата тя в интервю за „Paris Match“.

 

„Да, взех решение. От няколко години го отлагам. Винаги съм правила всичко със страст, без да пресмятам, просто от желание и без да си задавам прекалено много въпроси. Защото дълбоко в себе си не обичам нещата, които свършват“, казва Вартан и добавя:

„Вероятно това се дължи на внезапното ми напускане на България на 7-годишна възраст. Изведнъж пораснах и оставих детството си на перона на гарата. Все още виждам как баба ми и дядо ми, които обожавах, да тичат след влака“.

Звездата споделя, че това е отворило в нея рана, която никога няма да зарасне.

В своята изповед тя споделя: „След това, благодарение на кариерата ми на певица, пътувах много, бях водена от любопитството, от младостта си, исках да отида навсякъде.

Непрекъснато се питах: „Какво следва? Какъв е следващият проект?

Всичко се случи със скоростта на светлината, а освен това, бързо се влюбих в един висок рус мъж със сини очи, който ми се струваше прекрасен и който също беше певец. Споделих цялата тази лудост с него и откривахме всичко заедно. Беше лудост“.

Голямата любов на Силви Вартан е иконата на френския рокендрол Джони Холидей, с когото имат син Дейвид (Давид), който също е певец.

„През последната вечер със сигурност ще бъда с разбито сърце, но трябва да мина през това. Не искам обществото да ме вижда как се разпадам, това също е въпрос на уважение към тях. А съм и много взискателна към себе си“, споделя певицата пред „Paris Match“.

През август Силви ще навърши 80 години. Тогава ще изпълни най-известните си песни за последен път, за да благодари на феновете, които са с нея вече 60 години, уточнява „Телеграф“.

Вартан казва „сбогом“ на сцената, но това не означава, че спира певческата си кариера. Тя планува да преработи някои от записите си, но в момента приоритетите й са други: „Имам толкова много неща в личния си живот, които да наваксвам – всички тези книги, които не съм чела, тези филми, които не съм гледала… Ще мога също да да се грижа за внуците ми и дори за правнука ми“.

Певицата съобщи, че е изготвила и завещанието си. „Оставих съпруга ми да управлява всичко (б.ред.:актьорът Тони Скоти, женени от 1984 г.) Тъй като имаме еднакви идеи по въпроса, аз му се доверявам“, сподели още звездата.

 

Сред вероятните бенефициенти на имуществото ѝ са двете ѝ деца Давид Холидей, роден през 1966 г., и Дарина, осиновена през 1997 г. в България от певицата и настоящия ѝ съпруг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много важна промяна в плащането на сметките за ток, засягаща милиони българи
Next: Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.