Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си
  • Новини

Краят настъпи: Силви Вартан обяви лоша новина и разплака феновете си

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sdvdfvkfdkbkfdbgfjbjgbf.png

 Тя напуска сцената, на която бе повече от 60 години.

Кариерата й започва в далечната 1961 година, а последните ѝ три концерта ще бъдат през ноември, съобщава самата тя в интервю за „Paris Match“.

 

„Да, взех решение. От няколко години го отлагам. Винаги съм правила всичко със страст, без да пресмятам, просто от желание и без да си задавам прекалено много въпроси. Защото дълбоко в себе си не обичам нещата, които свършват“, казва Вартан и добавя:

„Вероятно това се дължи на внезапното ми напускане на България на 7-годишна възраст. Изведнъж пораснах и оставих детството си на перона на гарата. Все още виждам как баба ми и дядо ми, които обожавах, да тичат след влака“.

Звездата споделя, че това е отворило в нея рана, която никога няма да зарасне.

В своята изповед тя споделя: „След това, благодарение на кариерата ми на певица, пътувах много, бях водена от любопитството, от младостта си, исках да отида навсякъде.

Непрекъснато се питах: „Какво следва? Какъв е следващият проект?

Всичко се случи със скоростта на светлината, а освен това, бързо се влюбих в един висок рус мъж със сини очи, който ми се струваше прекрасен и който също беше певец. Споделих цялата тази лудост с него и откривахме всичко заедно. Беше лудост“.

Голямата любов на Силви Вартан е иконата на френския рокендрол Джони Холидей, с когото имат син Дейвид (Давид), който също е певец.

„През последната вечер със сигурност ще бъда с разбито сърце, но трябва да мина през това. Не искам обществото да ме вижда как се разпадам, това също е въпрос на уважение към тях. А съм и много взискателна към себе си“, споделя певицата пред „Paris Match“.

През август Силви ще навърши 80 години. Тогава ще изпълни най-известните си песни за последен път, за да благодари на феновете, които са с нея вече 60 години, уточнява „Телеграф“.

Вартан казва „сбогом“ на сцената, но това не означава, че спира певческата си кариера. Тя планува да преработи някои от записите си, но в момента приоритетите й са други: „Имам толкова много неща в личния си живот, които да наваксвам – всички тези книги, които не съм чела, тези филми, които не съм гледала… Ще мога също да да се грижа за внуците ми и дори за правнука ми“.

Певицата съобщи, че е изготвила и завещанието си. „Оставих съпруга ми да управлява всичко (б.ред.:актьорът Тони Скоти, женени от 1984 г.) Тъй като имаме еднакви идеи по въпроса, аз му се доверявам“, сподели още звездата.

 

Сред вероятните бенефициенти на имуществото ѝ са двете ѝ деца Давид Холидей, роден през 1966 г., и Дарина, осиновена през 1997 г. в България от певицата и настоящия ѝ съпруг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много важна промяна в плащането на сметките за ток, засягаща милиони българи
Next: Това е най-голямото село в България, 6177 души му е населението

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.