Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде се намира най-големият язовир в България
  • Новини

Къде се намира най-големият язовир в България

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
klmkfkhfkhkfghghg.png

България се гордее с богатството си от 6840 язовира, но един от тях изпъква сред тях – Искърският язовир. Най-големият по площ и обем, този воден басейн не само предоставя вода за столицата, но е и идеална дестинация за риболов, ветроходство, и активен отдих.

Географско разположение и основни характеристики Искърският язовир е разположен на 45 км югоизточно от София, по поречието на река Искър. С площ от 30 кв. км и обем от 673 млн. куб. м, той съчетава в себе си важни функции – осигурява вода за столицата и е източник на електроенергия. Стената му е висока 76 м, правейки го величествен символ на инженерното и строително майсторство.

Историята на язовира Процесът на строеж на Искърския язовир започва през 1949 г., когато инженер Иван Иванов, обвинен като германски агент и осъден на 15 години строг тъмничен затвор, бива извеждан всяка сутрин от затвора, за да ръководи проекта.

След пускането му в експлоатация през 1954 г., язовирът става не само инженерно постижение, но и част от бурната история на страната през този период. рибилов Интересен обрат в историята на язовира е свързан с помощта от Съветския съюз.

След отказ за помощ за построяване на язовира, Съветската страна предлага решение – освобождаването на инженер Иванов от затвора. Той не само успешно завършва проекта, но и бива реабилитиран след пускането на язовира в експлоатация.

Интересен обрат в историята на язовира е свързан с помощта от Съветския съюз. След отказ за помощ за построяване на язовира, Съветската страна предлага решение – освобождаването на инженер Иванов от затвора. Той не само успешно завършва проекта, но и бива реабилитиран след пускането на язовира в експлоатация.

Язовирът днес Искърският язовир предлага идеални условия за риболов на различни видове риба – шаран, каракуда, платика, костур, сом и червеноперка. Северозападната част е обявена за вододайна зона, забранявайки влизането във водата и риболовът, за да се запазят богатствата на водния свят.

Около язовира са изградени комплекси, къмпинги и бази, предоставяйки удобства за туристи и посетители. Районът също предлага възможности за кану каяк, пешеходен туризъм и колоездене. Вятърът привлича и фенове на ветроходството и уиндсърфинга.

Искърският язовир съчетава в себе си историческо значение, инженерен гений и природна красота. Той е символ на иновация и сплотяващ фактор в българската история, предоставяйки уникална среда за съчетаване на история, природа и спорт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виваком изненада приятно абонатите си
Next: Скромният праз има силата да намали холестерола и да стабилизира захарта в кръвта

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.