Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къса клечка: Един от загиналите полицаи в Бургас взел фатално решение преди ужаса
  • Новини

Къса клечка: Един от загиналите полицаи в Бургас взел фатално решение преди ужаса

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
zasgainaslnas.jpg

Загиналият полицай младши инспектор Йордан Илиев изобщо не е трябвало да бъде на работа тази нощ. Той поел извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи, информира „Стандарт“.

припомня, че Илиев е бил сгоден за репортерка на flagman.bg и двамата живеели на семейни начала.

Загиналите полицаи от най-смелите полицаи на ОДМВР-Бургас. Това са младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, и колегата му старши полицай Атанас Градев.

След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм.

Не изпускай тези оферти:

В автобуса, пълен с мигранти, е имало 48 души. По последна непотвърдена информация регистрационните му номера са нидерландски и са фалшиви. По информация на водачът на автобусът е сириец.

припомня, че около 5 часа в четвъртък сутрин след гонка автобус с мигранти се вряза в полицейски автомобил, а на място са загинали двама униформени. Това за Йордан Илиев и ст. полицай Атанас Градев. Първият оставя годеница, с която живеел заедно. Тя е репортерка на най-голямата бургаска медия – flagman.bg – Светлозара Кидерова.

По първоначални данни автобусът с бежанците не е спрял на две стоп палки и е бил подгонен още от Малко Търново.

Според окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев става въпрос за съзнателен, целенасочен, умишлен акт при врязването на автобуса в полицейския автомобил.

ирийски гражданин е задържан веднага след инцидента, при който автобус, превозващ мигранти, удари патрулен автомобил на кръговото кръстовище „Трапезица“ около 5 часа тази сутрин. Това съобщиха официално от МВР относно трагедията в Бургас, при която при преследване на автобус с нелегални мигранти загинаха двама полицаи.

Още двама сирийски граждани са задържани в хода на специализирана полицейска операция на територията на Стара Загора и Първомай. По случая са задържани и двама български граждани. Продължава работата за изясняването на всички факти и обстоятелства.

Както по-рано БЛИЦ съобщи, бежанецът от Сирия, за когото се счита, че е шофирал натъпкания с мигранти бус, прегазил и убил двама полицаи в Бургас, бе арестуван по обед днес в Първомай.

Другият каналджия – съучастник на този от снимката, бе арестуван много кратко след убийството.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин строи къщи за по 1 000 евро! Вижте как изглеждат
Next: Тъжна гледка по Южното Черноморие днес, летовниците плачат

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.