Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къщата-дворец на Галена с 11 спални е вече готова: Ето как изглежда!
  • Новини

Къщата-дворец на Галена с 11 спални е вече готова: Ето как изглежда!

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
dvorecgalelna.jpg

Имотът е с умопомрачителната площ от 1900 кв. метра и има 11 спални, както и гледка без аналог. Сградите са глътнали над 3 млн. лв, разбра 365 Новини.

Собственост са на бизнесмена Галин Анастасов и съпругата му – певицата Галена.

„Планираме да заживеем тук от идната пролет, минахме през доста перипетии, докато направим къщата си, но в крайна сметка успяхме. Оказа се, че да си направиш подобна къща, не е никак лесно и трябва да преминеш през множество институции, битка с еколози и т.н., но най-накрая правдата възтържествува“, коментира инвеститорът пред borbabg.com.

Казусът с обекта бе един от най-парливите за старата столица през последните години, тъй като природозащитници и инвеститори се бяха хванали гуша за гуша дали може да се прави нещо на поляните на кв. „Картала“, както и сред боровата гора. След люта битка в съда и строително ембарго заради огромен обществен натиск обаче собствениците на имоти, сред които са и Галин и Галена, вече нямат проблем да завършват проектите си.

От община Велико Търново в момента са задвижили процедура за изграждане на подземно трасе за елмрежа с голям трафопост, от който енергото ще осигури ток на всички в района. „Бях готов да карам на генератори или на фотоволтаици, но излиза доста скъпо.

Заради процедурите и споровете около застрояването нямаше как да имаме ток, но вече няма пречка“, разясни още от обстоятелствата покрай строителството на къщата си бизнесменът. От регионалната екоинспекция са дали положително становище за това, че подземното елтрасе може да бъде направено и то по никакъв начин не засяга екологични зони или техните обитатели.

8 години след старта на строителството на най-панорамното място в кв. “Картала” най-голямата къща в Централна Северна България ще има елзахранване.

Имотът е с умопомрачителната площ от 1900 кв. метра и има 11 спални, както и гледка без аналог. Сградите са глътнали над 3 млн. лв. Собственост са на бизнесмена Галин Анастасов и съпругата му – певицата Галена.

„Планираме да заживеем тук от идната пролет, минахме през доста перипетии, докато направим къщата си, но в крайна сметка успяхме. Оказа се, че да си направиш подобна къща, не е никак лесно и трябва да преминеш през множество институции, битка с еколози и т.н., но най-накрая правдата възтържествува“, коментира инвеститорът пред borbabg.com.

Казусът с обекта бе един от най-парливите за старата столица през последните години, тъй като природозащитници и инвеститори се бяха хванали гуша за гуша дали може да се прави нещо на поляните на кв. „Картала“, както и сред боровата гора. След люта битка в съда и строително ембарго заради огромен обществен натиск обаче собствениците на имоти, сред които са и Галин и Галена, вече нямат проблем да завършват проектите си.

От община Велико Търново в момента са задвижили процедура за изграждане на подземно трасе за елмрежа с голям трафопост, от който енергото ще осигури ток на всички в района. „Бях готов да карам на генератори или на фотоволтаици, но излиза доста скъпо. Заради процедурите и споровете около застрояването нямаше как да имаме ток, но вече няма пречка“, разясни още от обстоятелствата покрай строителството на къщата си бизнесменът. От регионалната екоинспекция са дали положително становище за това, че подземното елтрасе може да бъде направено и то по никакъв начин не засяга екологични зони или техните обитатели.

До имота на Галин и Галена се стига по черен път от края на квартала в близост до скандално известните 53 дка борови гори, които са заградени.

„Не съм си купил земята след заменка, нито съм извършил сделки с Общината или някоя друга институция, нито съм изсякъл дървета – напротив, по проект имам озеленяване с десетки дървета и ще го изпълня. От целия си имот съм застроил 20 на сто, както е по изискване. Нямам нищо общо с тъмни сделки с Общината, нито съм участвал”, категоричен е Галин Анастасов.

Най-голямата и луксозна къща в региона е разположена зад кокетна ограда от ковано желязо. В близост пък се намира ловното стрелбище, както и ритуалният имот на Бялото братство на Петър Дънов.

Къщата е близо 1900 кв. метра, а останалите 4 дка остават свободни и са засети с дървета и храсти, сочи спецификацията на проектите. Зад нея има стилно барбекю, а отпред е направен басейн с джакузи и зона за деца. Край сградата са направени алеи, а цялото дворно пространство е аранжирано от дизайнери.

“Автор на проекта е арх. Пламен Иванов. Можеше да направя къщата на фирмата си, за да избегна данъците, но я строя като физическо лице. Не мога да си позволя да правя нещо незаконно, тъй като сме достатъчно известни, а тук са вложени много средства, които няма как да рискувам”,казва още бизнесменът.

По документи имотът му не попада в международната екологична мрежа Натура 2000. „Даже и да попада, Натура не означава непременно, че нищо не може да се строи”, обяснява той.

Строежът покрива и изискванията на Общия устройствен план на града, приет след няколкогодишни дебати с решение N 507 от 31.01.2013 г. Покриват се и оценките за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитени зони „Търновски височини“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Александра натри носа на участничките след Ергенът с това видео
Next: Пряко от бул. Цар Симеон Велики в Стара Загора, лежи мъртво дете. Автобусът го е помлял

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.