Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарен турски актьор със смайващи думи за България
  • Новини

Легендарен турски актьор със смайващи думи за България

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
sdfhfghfdhfgkhgfkhgf.png

Легендарният турски актьор Акън Тунч сипе суперлативи за България. Той е убеден, че у нас се живее много по-добре, отколкото в неговата родина.

Акън Тунч разкри, защо вече не участва в турски продукции и не се появява в ефира на телевизия ATV, пише „Телеграф”.

„Тъй като ATV смени собственика си, нашите програми, тоест нашият манталитет, се промениха. Когато бяхме младежи правехме телевизионни програми, които следваха заветите на Ататюрк. Когато ме уволниха преди 14 години, отидох в България и заживях там. Замислих се какво мога да се заема, след като телевизионният ми живот приключи.

В България се опитах да продавам турски електроуреди, но беше трудно, защото пазарът не бе отворен за родните продукти, въпреки техните качества. Прекарах четири години в България, след което лека-полека започнах да се занимавам с дистрибуция на електроуреди на определени марки на безкрайния турски пазар”, разкри актьорът, който е женен за българката Мая.

Тунч направи сравнение между България и Турция. „На първо място хората в България са образовани, това е важно. Специално проверявам магазина за хранителни стоки, от който пазарувам сутрин и там няма оставени вестници. В България всички си купуват вестници и ги четат в автобуса или на други места. За съжаление ние не четем.

Погледнато от културна гледна точка, те са по-добре от нас. Културно те са в по-добро положение от нас. Ако не изпратите детето си на училище, полицията идва на вратата ви и пита защо детето ви не ходи на училище. Ние сме националисти, но те са много по-големи националисти, те много обичат страната си и я пазят много чиста“, заяви Акън Тунч.

Тунч посочи, че преди 14 години България е била много изостанала страна в сравнение с Турция, но ситуацията се е променила.

„Когато отидох в България преди 14 години, давах 100 турски лири и получавах 110 лева. В момента за 100 лири и получавате 6 лева. Икономиката много се е развила. Като валута българският лев рязко поскъпна. Икономиката е в добро състояние. Всичко е постоянно, дори цената на хляба е една и съща”, подчертава Тунч.

„Жена ми е християнка, българка. 24 декември е Коледа в България. На 24 декември всички в България са със семействата си. Ресторантите са затворени. Всеки сяда на трапезата вкъщи със семейството си и коледува. Излизат навън на 31 декември. Ние казваме, че са неверници. Все още не разбирам значението на думата неверник, опитвам се да го разбера, но не мога.

Нашият Бог е един и техният Бог е един. Всички ние имаме религия. Затова все още не разбирам думата неверник. Българските семейства много държат на своята религия.

Семейството е много важно в България. Докато загубим турските си обичаи, традиции и традиции, ще загубим и държавата си. Дадох пример с неверник, защото се споменава толкова често, че когато се спомене тази дума, докато гледам новините с жена ми, потъвам от срам”, призна още актьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Булка-ангел събра очите на цял Пловдив с роклята си – вижте я в целия й блясък
Next: Адско меле на АМ Тракия: ТИР се вряза в полицаи и аварирала кола, хвърчат линейки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.