Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада
  • Новини

Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
qobqoboqobqo.jpeg

„Управляващите у нас не правят усилие да разберат в каква посока отива светът“

„Светът излиза извън доларовата матрица. Това е термоядрената бомба, която пусна Русия в областта на икономиката и на финансовата политика. Вторачени в Украйна – не виждаме това“.

Това становище изказа пред БНР международният анализатор проф. Боян Чуков.

По думите му търговията между Русия и Индия става в рубли и рупии, между Русия и Китай е в рубли и юани:

„Като съберем населението на тези държави, виждаме, че половината свят излиза от долара. Мощта на САЩ е основана на това, че доларът се явява резервна валута в света, т.е., ползвайки долари, светът плаща данък на Съединените щати. … Битката се води на дипломатическото поле, в информационно-психологическата война, води се военно на терена, но и на икономическото поле. В икономиката ще бъде най-важната битка, която ще се води в следващите години. На останалите бойни полета всичко е тактика за постигане на голямата цел на Русия, която е точно излизане от доларовата матрица“.

Според анализатора управляващите в България „не си дават усилие да разберат в каква посока отива светът и в каква схема влизаме ние, от която много други народи искат да излязат“.

В предаването „12+3“ проф. Боян Чуков коментира и проведените на 3 април избори в Унгария и Сърбия, като подчерта, че и унгарците, и сърбите са „започнали да схващат накъде отива светът и си избират ръководители, които да ги преведат през този турбулентен период“:

„Александър Вучич спечели убедително, но в същото време неговата Прогресивна партия загуби 400 хиляди гласа, в това време обаче Социалистическата партия на Ивица Дачич спечели 80 хиляди гласа повече. Т.е. всички партии в Сърбия, които стояха твърдо зад политиката на Москва, увеличиха своите резултати. … Виктор Орбан гледа с дълъг хоризонт напред, а не играе конюнктурно в ситуацията, тъй като войната ще утихне, а всеки трябва да се готви за страшното, което идва после. Орбан във външната си политика има предвид и интересите на унгарците, които са извън територията на страната. На 200 хиляди унгарци в Украйна той им каза: „Не се притеснявайте, ние сме с вас!“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
Next: Топ политик дава Кирил Петков на Кьовеши! Такава далавера и Борисов не е правил

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.