Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило
  • Новини

Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
hfgdhjgfjtryryt.jpg

Кучетата са известни с уникалното си обоняние. Вече е доказано, че те могат да уловят дори тези миризми, които идват от вътрешността на човешкото тяло. Неведнъж нашите по-малки приятели са „диагностицирали“ рак по-рано от лекарите.

Едно куче доказало любовта си към стопанката си по необичаен начин: тоизползвало шестото си чувство, за да помогне на жената. Животното непрекъснато следвало стопанката си. Нищо не можело да успокои това куче. И в крайна сметка това спасило живота на стопанката му!

Кеола е американска акита, която живее със стопаните си в Донкастър, Южен Йоркшир, Англия. Рики и Алана Бътлър се грижели добре за любимката си и я смятали за член на семейството.

Един ден Кеола разбрала, че в семейството им се очаква бебче: любимата й стопанка забременяла. Кучето било възхитено, но не можело да се отърве от чувството, че нещо не е наред.

Алана започнала да изпитва болки в кръста. Жената обсъди силната си болка в гърба с лекаря си, но лекарят ги приписал на странични ефекти от бременността.

Алана се върнала у дома, вярвайки, че болките се дължат на растящия в нея плод.

И докато Алана вярвала на доктора, Кеола знаела по-добре. Кучето усещало, че нещо не е наред със стопанката му. Алана забелязала, че животното се държи странно, но не разбирала защо.

„Когато лекарят ме изпрати вкъщи и каза, че нищо сериозно не се случва, кучето ме гледаше толкова много, че дори се изплаших“, казва Алана.

„Снимах Кеола и публикувах снимката й във фейсбук със закачлив надпис за филма „Хачико: Историята на едно куче“, където кучето прави същото нещо. Но за моя изненада приятелите започнаха да ме съветват да се отнасям по-сериозно към тази ситуация.“

Времето минавало, но кучето продължавало да се тревожи. Рики и Алана разбрали, че животното иска да им каже нещо.

„Кеола изглеждаше толкова тъжна и знаех, че нещо я тревожи. Тя просто седеше и ме гледаше и не ме оставяше да отида никъде сама.

„Никой не знаеше, че съм сериозно болна. Никой не знаеше… но Кеола знаеше! Тя ме блъскаше и плачеше, а аз не разбирах защо го прави. Рики каза, че Кеола е останала разстроена дори когато бях на работа. Това не е било никога досега!“

За щастие, Алана взела насериозно предупредителните знаци на своя домашен любимец.

Кучето скимтяло и лаело толкова упорито, че Алана най-накрая отишла в болницата, където припаднала. Тя била приета в интензивното отделение и изследванията показали, че двойна бъбречна инфекция е основната причина за нейните болки в гърба.

Лекарите установили, че жената е на косъм от смъртта!

Бъбреците на бъдещата майка били силно засегнати от инфекцията, а кръстът я болял от „отразената“ болка. За капак, Алана имала рядък вид инфекция. Ако се беше обърнала към лекарите малко по-късно, нямаше да могат да я спасят.

 

„Моят случай се оказа един от най-пренебрегваните и трудните от всички, с които са се сблъсквали болничните лекари“, написа Алана във фейсбук. – Освен това ми откриха рядка патология, заради която антибиотичното лечение ми беше противопоказано. В цяла Англия има само два случая на тази патология, единият е моят! Още малко и щях да умра. И синът ми най-вероятно също!”.

Благодарение на кучето си Алана успяла да оцелее и да роди здраво бебе. Бебе, което намерило красив ангел-пазител на име Кеола!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН обяви графика на ваканциите на учениците за новата учебна година
Next: Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.