Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми
  • Новини

Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
sfhkfgdhkfghkmfghfg.png

За повечето от нас е немислимо сутринта да започне без чаша горещо кафе, защото първата глътка от тази любима напитка не само зарежда с енергия, но и подобрява настроението.

Според д-р Филипа Кей е необходимо да „измиете“ сутрешната доза кофеин с чаша вода.

Вода след кофеиновата напитка Водата почиства небцето и след отпиването на глъка от нея, вкусът на кафето ще се усеща по-наситен. Но това не е единствената причина за консумацията на вода по време на пиенето на кафе или веднага след това – този навик има много по-здравословна функция.

това, което изхвърляме“, обяснява д-р Филипа Кей. Приемът на достатъчно количество вода е необходим за заместване на течността, която губим чрез потта, урината и в процеса на храносмилане. Чрез консумацията на вода намаляваме възможността от дехидратация, която може да окаже влияние не само върху физическото, но и върху психическото здраве на човека.

„Водата ни прави по-будни, има положителен ефект върху храносмилането, помага за предотвратяване на запек и като цяло подобрява метаболизма“, казва д-р Кей. Тя обяснява, че докато чаша вода сутрин е по-здравословна от чаша кафе, твърдението, че трябва да започвате деня си с вода, е мит.

„За някои хора, които не могат или не успяват да закусят сутрин, би било по-добре да започнат деня например с чаша мляко, заради протеините и мазнините, които съдържа. Защото водата не е единствената течност, от която се нуждаем, но и кофеинът не е най-лошият вариант.

Най-важното е денят да започне с прием на течности“, посочва д-р Кей. Интересно е, че кофеинът има липофилни свойства – разтваря се добре в липидите, тоест в мазнините. Мембраните на нашите клетки и следователно нашите биологични бариери са изградени от липиди.

Стените на червата и кръвоносните съдове не са пречка за липофилното вещество, усвояването става бързо и практически без загуба. Освен това усвояването от течни продукти (кофеинови напитки) е по-бързо, отколкото от твърди продукти (шоколад или например брауни).

В рамките на един час концентрацията на веществото в кръвта достига своя максимум. Продължителността на забележимия обобряващ ефект зависи от метаболизма на човека. Средно това е около 5-6 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит
Next: Трагедия в Стара планина: Жена загина, а двама мъже с нея са…

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.