Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар: Яжте това поне веднъж месечно и ще имате здрав мозък до 100 години
  • Новини

Лекар: Яжте това поне веднъж месечно и ще имате здрав мозък до 100 години

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
stttysrtertrter.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За да укрепите нервите, трябва да ядете омлет с билки и някои други ястия, съветва невроложката Алмира Гимранова. В интервю за Lenta.ru главната лекарка на Клиниката по рехабилитационна неврология изброи ястията за здравословна нервна система.

Според нея нервната система се нуждае от постоянна подкрепа и развитие. От това зависи как ще работят другите системи на тялото. От полезните за нервите продукти може да се направи разнообразно меню, допълни Гимранова.

Салата от пресни зеленчуци

Домати, краставици, чушки, зеленчуци с добавка на ядки или семена и дресинг от растително масло и лимонов сок ще наситят тялото с витамини С, Е, В и микроелементи (магнезий, калций, калий, фосфор), които укрепват нервната система и подобряват настроението, обясни лекарката.

Яйчен омлет с твърдо сирене и зеленчуци

е богат на протеини, витамини от група В и калций, които допринасят за функционирането на мозъка и нервите, добави събеседничката.

Рибена супа с картофи и моркови

Рибата съдържа фосфор, йод и ненаситени мастни киселини, които подобряват паметта и мисленето, продължи специалистката. Картофите и морковите доставят на тялото глюкоза, основният източник на енергия за мозъка.

Овесена каша от елда с мляко или кефир 

Гимранова каза, че елдата съдържа магнезий, фосфор и витамини от група В, които отпускат мускулите и нервите. Млякото или кефирът съдържат калций и йод, които регулират работата на щитовидната жлеза и нервната система.

 

В същото време тя предупреди, че някои храни могат да повлияят негативно на нервната система, като предизвикат раздразнение, възбуда или депресия, предупреди лекарката. Сред тях тя посочи кофеина, който повишава производството на адреналин и норадреналин – хормоните на стреса.

„Прекомерният прием на кофеин може да причини, безпокойство, безсъние, главоболие и сърцебиене. Кофеинът се съдържа не само в кафето, но и в чая, колата, енергийните напитки и шоколада“, припомня невроложката.

Според нея, нервната система се уврежда и от алкохол (нарушава функционирането на рецепторите), никотина (увеличава производството на хормони на удоволствието, а след това хормони на стреса), захарта (скокове в кръвната захар провокират развитието на възпалителни процеси, които увреждат нервите).

 

„Мазните и пържените храни влияят негативно на нервната система. Такива продукти са трудни за смилане от организма и могат да причинят дисбактериоза, запек и отравяне. Всичко това вреди на функционирането на нервната система, тъй като има тясна връзка между червата и мозъка. Освен това мазните и пържени храни съдържат трансмазнини, които повишават нивото на холестерола в кръвта и влошават кръвоснабдяването на мозъка“, предупреди Гимранова.

По-рано колежката й Наталия Шиндряева говори за връзката между хълцането и опасните заболявания. Според нея в някои случаи хълцането може да сигнализира за рак и инсулт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Неделя Щонова отказала брак на милионер и живот в 5-звезден лукс
Next: Турция обяви: Подготвяме се за опустошително земетресение в Истанбул от 7,6 по Рихтер

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.