Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекари денонощно бдят над Слави Трифонов
  • Новини

Лекари денонощно бдят над Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
dedensonsotst.png

Здравето на Слави Трифонов е следено от четирима от най-доверените му лекари денонощно, издават хора от неговото обкръжение. Лидерът на ИТН, който в последно време изглежда по-изнемощял от всякога, е поверил лечението си на една от най-младите надежди в медицината у нас – д-р Елица Тошкова от болница Софиямед.

Макар и с не чак толкова дългогодишен опит и без титла пред името, тя вече е била награждавана за лекар на годината през 2019-а.

Д-р Тошкова следи общото състояние на Трифонов от няколко години. Запознати издават, че от мерки за сигурност и най-вече заради присъщата му параноя ВИП пациентът твърде рядко посещавал медицински кабинети, а предпочитал докторите, на които вярва, да посещават строго охранявания му палат.

Преди две седмици негови приближени издадоха, че след близо двучасовото интервю, което Трифонов даде на журналиста Константин Вълков бил поставена на 6-часови системи в дома си, за да се възстанови физически умствено от напрежението, защото заболяването, от което страда изпива силите му.

Отдавна различни специалисти изразиха публично мнението си, че шоуменът има множествена склероза – неврологично заболяване, което се обостря при силен стрес и е нелечимо.

Ежедневно Слави Трифонов се консултира по медицински въпроси и със своята по-голяма сестра Петя, която е рентгенолог в болницата в Плевен. Той търся помощ и съвети както от кака си, така и от нейния съпруг д-р Владимир Трифонов, който е известен пулмолог.

Човекът, който се държи за психическото здраве на Трифонов от 20 години е неврологът доцент Димитър Чакъров. Именно той на времето отказал Дългия да се саморазправи с друг лекар, който пръв му поставил диагнозата множествена склероза.

Чакъров е един от най-близките приятели на Слави и преди години той сам е споделял от ефира на бившето шоу по bTV, че се чува с него поне два пъти на ден.

Откакто има сериозни здравословни проблеми, Слави се лекува не само в България, но и в редица реномирани скъпи клиники в чужбина, като се твърди, че е преминал през трансплантация на стволови клетки в Америка, пише в новия си брой Ретро.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада: Служебният здравен министър готви огромна промяна в К-19 мерките
Next: Брутално! Спасители биха, ритаха и търкаляха туристи пред десетки на плажа в Слънчев бряг

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.