Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите дълго убеждават момиче от Добрич да направи аборт, заради плода, но тя не ги послушала и ето резултата
  • Новини

Лекарите дълго убеждават момиче от Добрич да направи аборт, заради плода, но тя не ги послушала и ето резултата

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
elarkaskasobas.jpg

Борислава и Димитър били решили да кръстят бебето, което знаели, че ще е момиченце, Дарина. Лекарите обаче казали, че плода е „нещо”, което ще умре, а заради него може да умре и майката. Освен това медиците от Добрич и Варна й казали, че нероденото бебе има шест пръста на едната ръка, няма стомах, а сърчицето му било отдясно, както и че ако се роди ще има синдрома на Даун. Назначили й спешен аборт.

Смелата майка обаче решила, че няма да се откаже от малкото момиченце и започнала „ходене по мъките”. Борислава била категорична, че няма да прекъсне бременността си и точно тогава започнало да се случва чудото.

И така – бременността на Борислава вървяла добре до 13-та гестационна седмица, когато при контролен преглед се вижда уголемена нухална гънка в плода.

Пет седмици по-късно, лекуващият лекар в град Добрич все още не е определил причината за проблемите и препоръчва прекъсване на бременността. Борислава отива на втори лекар, който я препраща към трети, за поставяне на диагноза, където се прави 4D ехография на бебето, според която се оказва, че то няма стомах, има шест пръста на ръцете, цялото е в оттоци – а сърцето му – то е отдясно. Издават на майката направление за прекъсване на бременността, но тя не го прави.

Не изпускай тези оферти:

Отива на четвърти лекар, за повторна проверка на плода. Той не може да определи проблема и изпраща майката на пети лекар. Този път становището е, че бебето няма да оцелее дори до първата си година и се издава направление, от лекарска комисия, за прекъсване на бременност, след одобрение от същата тази комисия. Майката на Дарина чака планирания час за прекъсване на бременността, когато обаче решава, че това не е краят.

Така поема към лекар номер седем, докато в болницата я чакат за направата на аборта по медицински причини.

Така, след шест консултации на лекари, в три различни града, всички единодушни в решението си, че бебето Дарина трябва да умре, още преди да се роди, Борислава чува за първи път различно мнение – „Бебето е здраво, няма никакви аномалии или наличие на синдроми”. Силната майка решава да послуша само това мнение и избира да вярва, че бебето ѝ наистина е добре, и шестима доктори са се объркали.

Така, няколко месеца по-късно се ражда Дарина. Без синдром на Даун, без шест пръста, с нормален стомах и със сърце – точно там, където трябва да бъде.

Ето цялата история на Боряна, която самата тя сподели във Фейсбук пространство (публикуваме я без редакторска намеса):

„Към днешна дата почти е изминала една година от както родих моята дъщеря Дарина, за която по време на бременността ми не бяхме сигурни, че ще успеем да имаме днес!

Всичко започна в 13-та гестационна седмица, като лекаря, който ме следеше (д-р Петев – Гр. Добрич!) видя нещо притеснително – уголемена нухална гънка. Изпрати ме на 3D ехография (д-р Стоилов – Гр. Добрич), който я измери 4,8 мм при норма до 2,5 мм. (Уголемената нухална гънка може да бъде признак за наличие на синдром на Даун или друга вродена аномалия) Пуснах vision test (изследване за наличие на вродени аномалии) – не беше налична никаква такава.

В 18-та гестационна седмица д-р Петев, отново беше притеснен за бебето поради наличие на „нещо“ (по негови думи) в гръдната кухина на бебето. Препоръча ми да отида на второ мнение, понеже той не бил достатъчно квалифициран и не знае какво е това „нещо“, но според него ще трябва да се прекъсне бременността. Същия ден отидох на второ мнение (д-р Румяна Николова – Гр. Добрич), която също не знаеше какво е това „нещо“ и ме препрати на 4D ехография (д-р Мартин Милев – Гр. Добрич), там получих „пълната диагноза“ на плода „ммм не не..

Махайте го, че ако се забавиш ще умре в теб и ти ще умреш.. Цялото е в отоци.. На врата, носа, краката, ръцете, врата, главата навсякъде има! Отделно сърцето е от дясно и няма стомах! Има колеги от София, дето се мъчат да изсмуква течност от отоци вътреутробно, ама то по-скоро експериментират, щото са го правили броени пъти, пък и то като няма стомах, не можете да го спасите! “ и ми издаде документ за прекратяване на бременността!

Отидох отново при д-р Петев, който трябваше да ми даде направление за постъпване в болница и извършване на кюртаж, при което думите му бяха „Тука в наща болницата нали? Още утре идваш и аз лично ще го махна!“ казах, че ще отида във Варна и се опита да ме разубеди, но не успя..

Отидох във АГ Варна на следващия ден, където ме прие д-р Желев и ме прегледа, каза че има нещо притеснително, но не е сигурен, че трябва да се прекъсне бременността и след като разгледа документите от д-р Милев заяви, че всъщност въпросния дори не е квалифициран да издава подобни документи, а бременност се прекратят само след одобрение на комисия, което в Добрич явно не се прави. Препоръча ми да отида на преглед в София където, ако трябва да се прекрати бременността квалифицирано лице да издаде нужните документи.

Отидох в София при доц. Димитрова (клиника Фемина), която каза, че сме млади.. Ще направим ново.. Това и да го оставим няма да оцелее и до първата годинка.. И видя, че има 6 пръста на едната ръка!!! Издаде документи за прекъсване.

Върнах се във АГ Варна и подадох документите, трябваше да изчакам да се вземе решение от комисията, което щеше да е след 3 дни. Прибрахме се у дома и след като никой не ми звънна след 3 дни започнах да търся в Интернет лекар, който може да ми помогне и открих д-р Чавеева (Гр. София – клиника Щерев) свързах се лично с нея и и разказах за какво става въпрос и ми каза да отида още на следващия ден. Веднага след като затворих телефона ми звъннаха от АГ Варна, че ще ме приемат след 2 дни.

Тръгнахме за София (на следващия ден трябваше да съм във Варна за прекъсване!) д-р Чавеева ме прегледа и се оказа, че нищо му няма на бебето! Леко уголемена нухална гънка, но при наличие на тест доказващ, че няма аномалии всичко останало беше идеално!

На следващия ден бяхме във Варна, но не за приемане, а да си взема обратно документите, които бях подала! Директора на болницата (д-р Ковачев) ни покани в кабинета си да поговорим, защото не му стана ясно, защо няма да постъпя в болницата. Показах му документите от д-р Чавеева и се оправда, че е одобрил прекъсването, само защото имам издаден документ от доц. Димитрова, а той самия е трябвало да ме прегледа, което не се случи!

Ходих още 2 пъти на прегледи при д-р Чавеева и всичко беше наред, презаписах женската си консултация при д-р Желязкова (Гр. Варна – клиника Петинка Цветкова), която е изключително добър лекар! Ходих всяка седмица на консултация, за да следим нухалната гънка, която с течение на бременността влезе в норма!!!!

Родих естествено моята дъщеря, която беше напълно здрава, без аномалии, без 6-ти пръст на едната ръка, без отоци, със стомах и сърце на правилното място!! В АГ Варна с избор на екип д-р Георгиев, на който съм много благодарна за страхотната работа!

Споделям това с идеята да успея да помогна на някоя бъдеща майка, която минава през това.. Не се съгласявайте с всяко нещо, което ви казват „лекарите“, защото ако аз се бях съгласила, сега нямаше да съм майка! Щях да имам един аборт по медицински показания, защото някои лекари не си разбират от работата!

Не на всяка цена се налага аборт, заради уголемена нухална гънка!!!!!!! Защото 90% от българските лекари съветват родителите да прекратят бременността, заради това! — в компанията на Димитър Григоров”.

Източник: За жената

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сринаха със земята Маги Халваджиян! Зрители бълват огън и жупел срещу журито
Next: Майстори няма! Цените литнаха! Ремонтът на Една баня скочи на

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.