Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите дълго убеждават момиче от Добрич да направи аборт, заради плода, но тя не ги послушала и ето резултата
  • Новини

Лекарите дълго убеждават момиче от Добрич да направи аборт, заради плода, но тя не ги послушала и ето резултата

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
elarkaskasobas.jpg

Борислава и Димитър били решили да кръстят бебето, което знаели, че ще е момиченце, Дарина. Лекарите обаче казали, че плода е „нещо”, което ще умре, а заради него може да умре и майката. Освен това медиците от Добрич и Варна й казали, че нероденото бебе има шест пръста на едната ръка, няма стомах, а сърчицето му било отдясно, както и че ако се роди ще има синдрома на Даун. Назначили й спешен аборт.

Смелата майка обаче решила, че няма да се откаже от малкото момиченце и започнала „ходене по мъките”. Борислава била категорична, че няма да прекъсне бременността си и точно тогава започнало да се случва чудото.

И така – бременността на Борислава вървяла добре до 13-та гестационна седмица, когато при контролен преглед се вижда уголемена нухална гънка в плода.

Пет седмици по-късно, лекуващият лекар в град Добрич все още не е определил причината за проблемите и препоръчва прекъсване на бременността. Борислава отива на втори лекар, който я препраща към трети, за поставяне на диагноза, където се прави 4D ехография на бебето, според която се оказва, че то няма стомах, има шест пръста на ръцете, цялото е в оттоци – а сърцето му – то е отдясно. Издават на майката направление за прекъсване на бременността, но тя не го прави.

Не изпускай тези оферти:

Отива на четвърти лекар, за повторна проверка на плода. Той не може да определи проблема и изпраща майката на пети лекар. Този път становището е, че бебето няма да оцелее дори до първата си година и се издава направление, от лекарска комисия, за прекъсване на бременност, след одобрение от същата тази комисия. Майката на Дарина чака планирания час за прекъсване на бременността, когато обаче решава, че това не е краят.

Така поема към лекар номер седем, докато в болницата я чакат за направата на аборта по медицински причини.

Така, след шест консултации на лекари, в три различни града, всички единодушни в решението си, че бебето Дарина трябва да умре, още преди да се роди, Борислава чува за първи път различно мнение – „Бебето е здраво, няма никакви аномалии или наличие на синдроми”. Силната майка решава да послуша само това мнение и избира да вярва, че бебето ѝ наистина е добре, и шестима доктори са се объркали.

Така, няколко месеца по-късно се ражда Дарина. Без синдром на Даун, без шест пръста, с нормален стомах и със сърце – точно там, където трябва да бъде.

Ето цялата история на Боряна, която самата тя сподели във Фейсбук пространство (публикуваме я без редакторска намеса):

„Към днешна дата почти е изминала една година от както родих моята дъщеря Дарина, за която по време на бременността ми не бяхме сигурни, че ще успеем да имаме днес!

Всичко започна в 13-та гестационна седмица, като лекаря, който ме следеше (д-р Петев – Гр. Добрич!) видя нещо притеснително – уголемена нухална гънка. Изпрати ме на 3D ехография (д-р Стоилов – Гр. Добрич), който я измери 4,8 мм при норма до 2,5 мм. (Уголемената нухална гънка може да бъде признак за наличие на синдром на Даун или друга вродена аномалия) Пуснах vision test (изследване за наличие на вродени аномалии) – не беше налична никаква такава.

В 18-та гестационна седмица д-р Петев, отново беше притеснен за бебето поради наличие на „нещо“ (по негови думи) в гръдната кухина на бебето. Препоръча ми да отида на второ мнение, понеже той не бил достатъчно квалифициран и не знае какво е това „нещо“, но според него ще трябва да се прекъсне бременността. Същия ден отидох на второ мнение (д-р Румяна Николова – Гр. Добрич), която също не знаеше какво е това „нещо“ и ме препрати на 4D ехография (д-р Мартин Милев – Гр. Добрич), там получих „пълната диагноза“ на плода „ммм не не..

Махайте го, че ако се забавиш ще умре в теб и ти ще умреш.. Цялото е в отоци.. На врата, носа, краката, ръцете, врата, главата навсякъде има! Отделно сърцето е от дясно и няма стомах! Има колеги от София, дето се мъчат да изсмуква течност от отоци вътреутробно, ама то по-скоро експериментират, щото са го правили броени пъти, пък и то като няма стомах, не можете да го спасите! “ и ми издаде документ за прекратяване на бременността!

Отидох отново при д-р Петев, който трябваше да ми даде направление за постъпване в болница и извършване на кюртаж, при което думите му бяха „Тука в наща болницата нали? Още утре идваш и аз лично ще го махна!“ казах, че ще отида във Варна и се опита да ме разубеди, но не успя..

Отидох във АГ Варна на следващия ден, където ме прие д-р Желев и ме прегледа, каза че има нещо притеснително, но не е сигурен, че трябва да се прекъсне бременността и след като разгледа документите от д-р Милев заяви, че всъщност въпросния дори не е квалифициран да издава подобни документи, а бременност се прекратят само след одобрение на комисия, което в Добрич явно не се прави. Препоръча ми да отида на преглед в София където, ако трябва да се прекрати бременността квалифицирано лице да издаде нужните документи.

Отидох в София при доц. Димитрова (клиника Фемина), която каза, че сме млади.. Ще направим ново.. Това и да го оставим няма да оцелее и до първата годинка.. И видя, че има 6 пръста на едната ръка!!! Издаде документи за прекъсване.

Върнах се във АГ Варна и подадох документите, трябваше да изчакам да се вземе решение от комисията, което щеше да е след 3 дни. Прибрахме се у дома и след като никой не ми звънна след 3 дни започнах да търся в Интернет лекар, който може да ми помогне и открих д-р Чавеева (Гр. София – клиника Щерев) свързах се лично с нея и и разказах за какво става въпрос и ми каза да отида още на следващия ден. Веднага след като затворих телефона ми звъннаха от АГ Варна, че ще ме приемат след 2 дни.

Тръгнахме за София (на следващия ден трябваше да съм във Варна за прекъсване!) д-р Чавеева ме прегледа и се оказа, че нищо му няма на бебето! Леко уголемена нухална гънка, но при наличие на тест доказващ, че няма аномалии всичко останало беше идеално!

На следващия ден бяхме във Варна, но не за приемане, а да си взема обратно документите, които бях подала! Директора на болницата (д-р Ковачев) ни покани в кабинета си да поговорим, защото не му стана ясно, защо няма да постъпя в болницата. Показах му документите от д-р Чавеева и се оправда, че е одобрил прекъсването, само защото имам издаден документ от доц. Димитрова, а той самия е трябвало да ме прегледа, което не се случи!

Ходих още 2 пъти на прегледи при д-р Чавеева и всичко беше наред, презаписах женската си консултация при д-р Желязкова (Гр. Варна – клиника Петинка Цветкова), която е изключително добър лекар! Ходих всяка седмица на консултация, за да следим нухалната гънка, която с течение на бременността влезе в норма!!!!

Родих естествено моята дъщеря, която беше напълно здрава, без аномалии, без 6-ти пръст на едната ръка, без отоци, със стомах и сърце на правилното място!! В АГ Варна с избор на екип д-р Георгиев, на който съм много благодарна за страхотната работа!

Споделям това с идеята да успея да помогна на някоя бъдеща майка, която минава през това.. Не се съгласявайте с всяко нещо, което ви казват „лекарите“, защото ако аз се бях съгласила, сега нямаше да съм майка! Щях да имам един аборт по медицински показания, защото някои лекари не си разбират от работата!

Не на всяка цена се налага аборт, заради уголемена нухална гънка!!!!!!! Защото 90% от българските лекари съветват родителите да прекратят бременността, заради това! — в компанията на Димитър Григоров”.

Източник: За жената

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сринаха със земята Маги Халваджиян! Зрители бълват огън и жупел срещу журито
Next: Майстори няма! Цените литнаха! Ремонтът на Една баня скочи на

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.